Мислех, че кметът Тодор Попов е забравил онова несправедливо за Пазарджик сравнение с гола поляна преди неговия първи мандат, направено, ако не се лъжа през пролетта на тази година от един филмотворец, който май не беше дори от града и общината, по време на редовна пресконференция на общинската администрация. Тогава въпросният индивид си позволи да сравни Пазарджик преди ноември 2007-ма година с гола поляна с цел да подчертае направеното от Попов като кмет. Нещо, което не отричам, но и към което съм се отнасял със здравословната доза критичност, говоря за свършеното относно инфраструктурата в мандатите на Тодор Попов. Като чух думите на този автор на някакъв филм за родния ми град, който така и не гледах, толкова побеснях, че изпуснах момента да му задам няколко въпроса и да му кажа какво мисля за творчеството му.

Но след като снощи на вечерта на спортиста, отново ми бяха припомнени тези разсъждения, и то не от кого да е, а от кмета на община Пазарджик, макар и в по-мек вариант – “хайде, не гола, но недобре изглеждаща поляна”, и то пред значително по-голяма аудитория, не мога да остана безучастен. Длъжен съм да кажа това, което трябваше да кажа и на онази пресконференция.

Никога не съм делял хората по произход – град или село, но в контекста на разсъжденията си ще подчертая, че съм четвърто поколение пазарджиклия. Родът на единия ми прадядо по бащина линия е дошъл в Татар Пазарджик още по време на турското робство от село Долен, тогавашната Неврокопска околия, сега в община Сатовча, област Благоевград. Другият ми прадядо по бащина линия е от септемврийското село Карамусал, сега Виноградец, но също се е преместил в Пазарджик. Бабите и дядовците на майка ми са си били пазарджиклии, бащата на дядо ми е живеел срещу сегашния Механотехникум, но по-късно той, заедно с баба ми с по двете си ръце, са направили къща на бул. “Руски”, на мястото, където живея в момента. От 57-те години, на които съм сега, само 10 съм бил извън Пазарджик – двете в казармата и 8 в София като студент и инженер-геолог в „Енергопроект”. До 7-годишната си възраст живях до канала, на сегашния бул. “Мария Луиза” в къщата на майката на баща ми, до моста на канала за острова, след това в блока на „Металик” срещу бившия Куклен театър, където родителите ми получиха жилище, от 1990 – в апартамент в кв. “Изток”, в периферията на циганската махала, а от 2000-та в кооперация в имота на баба ми и дядо ми по майчина линия на бул. “Руски”, сегашен “Цар Освободител”. Пиша всичко това, за да е ясно, че добре познавам Пазарджик и съм го опознал в развитие от 60-те години на миналия век до момента. Като студент и след това, благодарение на професията ми инженер-геолог, имах възможността да обиколя цялата страна, от областните градове не съм бил само в Кюстендил и Разград. И винаги, понякога подсъзнателно, съм правел сравнение с Пазарджик. И затова съм в пълното си право да заявя най-отговорно: Родният ми град никога не е бил „гола поляна” . И през 60-те, и през 70-те, и през 80-те, и до 2007 година той винаги си е бил добре уреден окръжен и областен център, превъзхождащ в много отношения дори градове с повече жители.