Само преди около месец и половина бившата вътрешна мистърка, а преди и след това началник на кабинета на Борисов, Румяна Бъчварова, внесе в медийното и общественото пространство у нас термина „усещане за корупция”. Това Бъчварова направи в свой коментар по повод факта, че според "Индекса за възприятие на корупцията" на "Трансперънси интернешънъл" България заема 77 място в световната класация. В рамките на регионалната класация на държавите членки на Европейския съюз пък страната ни продължава да е на последното място…

А ето и точните й думи: „Забележете, че тук става въпрос за регистрация на усещане. Субективно усещане, а не на обективни факти. Колкото повече една тема е предмет на обществени дискусии и внимание, толкова повече тя създава негативни реакции в общественото съзнание и хората реагират по този начин”.

Тя, Бъчварова, преди години като министър имаше и едно друго усещане – че към убийството на Татяна Стоянова имали отношение някакви бизнескръгове, но кой знае защо това усещане някак си се изпари... Сигурно защото е било само усещане!

Тази сутрин пък прочулата се през последните дни с покупка на луксозно жилище в София на цена в пъти под пазарната за тази част на столицата правосъдна министърка Цецка Цачева заяви пред една от националните телевизии, че си тръгвала от поста (Бел. ред.: А май и от политиката) с “усещане за свършена работа”. Не знам откъде е придобила това усещане Цачева, може би си го има още от Китай, откъдето преди време обяви за завършена незапочналата реформа на съдебната ни система... За която в битността си на министър вече 2 години продължава да не прави нищо…

В същото време за същия период от време правителството се мъчи всячески да ни внуши „усещане за стабилност”. Само дето скандали от всякакъв характер периодично водят средностатистическия българин до съвсем друго усещане – това, че продължават да живеят в една абсурдна държава. Но и това си е само усещане, нищо, че вече придобива натрапчиви форми.

Пък БСП със своята разпалена дейност срещу ГЕРБ, но забравяйки за подвизите на свои бивши и настоящи активисти, усилено се мъчи да създаде „усещане за опозиционност”. Защото няма как да си върл противник само на част от уродливите явления в живота ни, а за други да се правиш, че не съществуват. Като грандкорупцията в мегаенергийните проекти, но не само... И да продължаваш да настояваш за тяхната реализация, наблягайки на принципа: “Не ме гледай какво върша, слушай ме какво ти говоря”.

Другият опозиционер Марешки вече е в състояние май да предизвика единствено „усещане за погнуса”, но то май съвсем не е ново за родната политика и политици… Той просто му вдъхва нов живот и актуално звучене.

Проблемът за всички, останали да живеем и работим в България, обаче е, че кумулативният ефект от всички тези гореизброени усещания води до липсата на „усещане за държава” за народа.

Валентин НЕНКОВ