Ивичестият гущер също е от фауната на местността "Малкото меше".

“Включването на забрани за разкриване на нови и разширяване на съществуващи кариери в заповедите за обявяване на защитените зони “Бесапарски ридове”, “Бесапарски възвишения” и “Огняновско – Синитовски рид” по недвусмислен начин показва силно отрицателното въздействие, което имат тези дейности върху биоразнообразието и природните системи в района. Фактът, че 10 години след издаването на заповедта за обявяване на защитена зона “Бесапарски ридове” се процедира разкриването на нова/разширяване на съществуваща, кариера, говори за използване на “административни трикове” и “вратички в закона”, които нарушават духа на заповедите, издадени въз основа на научни аргументи и анализи и консултации със заинтересованата общественост.” Това се казва в началото на становището на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), изготвено по повод предстоящото заседание на Експертната комисия към РИОСВ – Пазарджик за произнасяне по внесения Доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ДОВОС), касаещ евентуално разработване на кариера за мрамори и доломити в местността “Малкото меше”, която се намира на по-малко от 2 км южно от с. Синитово.

Желание за това е декларирано от страна на дружеството “Еко – Хидро 90”, което е успяло да внесе предложението си в МРРБ за находището през 2008 г. броени дни преди влизането на приетите забрани за разкриване на нови и разширяване на съществуващи кариери на територията на защитените зони “Бесапарски ридове” и “Бесапарски възвишения”.

Инвестиционното предложение предвижда добив на строителни материали - мрамори и доломити, от находище „Малкото меше” в землището на с. Синитово за задоволяване нуждите на строителна дейност. Срокът на концесията е 35 години, като се предвижда да бъдат добити 1 512 000 кубически метра плътна скална маса. Количеството е определено след проведени детайлни геологопроучвателни работи въз основа на договор от 27. 05. 2015 г. за проучване на строителни материали между министъра на енергетиката и “Еко – Хидро 90”.

Находището ще се експлоатира чрез пробивно – взривния способ, като се предвижда да се извършват 4 взривявания годишно. Едрите късове пък ще бъдат натрошавани допълнително с помощта на подходяща механизация. При дневна производителност 516 тона се пресмята, че при извозването на готовата суровина до базата на дружеството в Пазарджик при ползване на самосвали с товароподемност 25 тона ще са необходими около 5 преминавания на час по пътя покрай Синитово към областния център.

Според БЗДП обаче предвид местоположението, характера и мащаба на инвестиционното предложение при реализацията му, дори да бъдат приложени записаните в ДОВОС мерки за намаляване и предотвратяване на неблагоприятни последици за околната среда и човешкото здраве, то “ще окаже значително отрицателно въздействие върху популации и местообитания на видовете, които трябва да бъдат опазени в защитена зона “Бесапарски ридове” и върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитена зона “Бесапарски възвишения”.

“Считаме, че с оглед на представените от нас аргументи, изготвените ДОВОС и ДОС на разглежданото инвестиционно предложение не дават обективна оценка на степента на увреждане на компонентите на биологичното разнообразие и на видовете, предмет на опазване в защитена зона “Бесапарски ридове” и защитена зона “Бесапарски възвишения”, се казва още в становището на БЗДП, като заключението е следното: “Самостоятелното и в комбинация с текущи и реализирани вече дейности, планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, настоящото инвестиционно предложение ще доведе до унищожаване и увреждане на природни местообитания, до трайно безпокойство на животинските видове, предмет на опазване в двете защитени зони, до разрушаване на техни местообитания, което ще доведе до влошаване на благоприятния природозащитен статус и състоянието на сигурност на видовете в зоните.”

По-нататък в становището на БДЗП подробно се разглеждат проблемите, които ще бъдат създадени при разработване на кариерата за животински видове, разпространени на територията на находището и в близост до него, като се анализират текстове от ДОВОС: “… в границите на концесионната площ до 2015 г. гнезди белоопашат мишелов. Понастоящем видът използва района, в това число и територията на инвестиционното предложение, като хранително местообитание. Това сочи, че територията поддържа силно пригодни или оптимални условия за гнездене на вида – наличие на комбинация от гнездови местообитания и хранителен ресурс, липса на значимо влияние от конкурентни видове, липса на значимо, постоянно безпокойство и т. н.” И още: “При така представения анализ (бел. ред.: в ДОВОС), за разлика от анализите при птиците, е представена информация за площта на засегнатите оптимални местообитания на пъстрия смок, който се среща на територията на разглежданото инвестиционно предложение. В този случай следва да се вземе предвид, че при реализация на инвестиционното предложение има реален риск от унищожаване на конкретно находище – реално заето местообитание на вида.” Също така: “Считаме, че така представената оценка за въздействието на инвестиционното предложение върху видовете розов скорец и скално врабче е необективна и не отразява реалното въздействие, което ще настъпи при реализация на инвестиционното предложение. Въпреки че авторите на допълнения ДОВОС определят въздействието на инвестиционното предложение като “средно”, на практика реализацията му ще доведе до унищожаване на гнездовите местообитания на двата редки и защитени вида и компрометиране на гнезденето им в района. Наличието на местообитания в други части на зоната не е достатъчно за гнезденето на двата вида, в противен случай те щяха да гнездят и понастоящем. Следва да отбележим, че розовият скорец гнезди в рамките на територията на инвестиционното предложение в численост 600 – 1 500 индивида и районът е едно от най-популярните места за наблюдение и фотографиране на вида в страната.”

В самия край на становището си от Българското дружество за защита на птиците са категорични: “С оглед на представените аргументи в настоящото и в предходни становища, считаме, че реализацията на инвестиционното предложение не следва да бъде одобрена.”

Според становището на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО, представлявано от управителя си Васил Къдринов, така представеният допълнен Доклад за оценка въздействието върху околната среда не съдържа подробно изследване на всички необходими критерии за извършване на достоверна оценка. Прави впечатление, че колективът, изготвил доклада, не е изследвал какъв ще е очакваният кумулативен ефект от вредните физични фактори при реализацията в съвкупност на всички инвестиционни предложения и как и в каква степен той ще се отрази на местообитанията, предмет на опазване в защитените зони, а след това се изброяват всички обекти, разположени в близост до концесионната площ, претендирана от “Еко – Хидро 90”:

“В защитени зони „Бесапарски ридове“ и „Бесапарски възвишения“ са разположени близо един до друг 9 обекта (концесии за добив на инертни материали, строителни материали, баластра), което явно не е взето предвид при изготвяне на доклада.

Съгласно писмо с изх. № Е-26-Е-222/14.06.2018 г. на Министерство на енергетиката в близост до инвестиционното предложение са разположени:

Находище „Гергьовица“ – на отстояние около 2.5 км в югозападна посока. Находището е предоставено на концесия за добив на подземни богатства съгласно Решение на МС №726 от 09.09.2004 г.;

Находище „Огняново-2“ – на отстояние около 1.7 км в източна посока. По реда на чл.2, ал.3 от Закона за подземните богатства находище „Огняново-2“ е отнесено към групата „подземни богатства с установени находища“;

Находище „Огняново“ – на отстояние около 3.2 км в източна посока. Находището е предоставено на концесия на подземни богатства съгласно Решение на МС №166 от 28.03.2001 г.;

Находище „Орешака“ – на отстояние 2.4 км в североизточна посока. Находището е в процедура по предоставяне на концесия за добив на строителни материали – пясъци и чакъли;

Находище „Изток“ – на отстояние около 3 км в северна посока. Находището е предоставено на концесия за добив на подземни богатства съгласно Решение на МС №951/27.12.2011 г.

Освен това на теритирията на ЗЗ „Бесапарски ридове“ е разположена голямата кариера на “Персенк Инвест” ООД на находище „Куртово Конаре“, която кандидатства пред РИОСВ – Пловдив за разрешаване на удвояване на годишния добив. Освен това в землището на с. Капитан Димитриево са разположени три други кариери”.

При изграждане на още една кариера за добив на инертни материали „Малкото меше“ кумулативният ефект безспорно ще се увеличи, категоричен е Васил Къдринов. Според него при изготвяне на ДОВОС не е изследван надлежно кумулативният ефект на въздействието и не са взети предвид обективно наличните данни за други изградени кариери и баластриери, като това от своя страна е довело до оформянето на недостоверна оценка на въздействието от страна на колектива, изготвил доклада.

Следва да се вземат предвид както изградените вече, така и одобрените инвестиционни предложения, следва да се вземат предвид и другите процедирани инвестиционни предложения, като само по този начин може да се създаде комплексна представа относно перспективата на територията, респективно да се прецени какъв би бил кумулативния ефект, се казва още в становището на Сдружение за аграрни и екологични проекти - ГЕО, което завършва така: “Липсата на обстоен анализ на изградените в района кариери и другите одобрени инвестиционни предложения води и до липсата на коректен анализ на кумулативното въздействие на инвестиционното намерение. Липсата на анализ на кумулативното въздействие какъв ще е очакваният кумулативен ефект от вредните физични фактори при реализацията в съвкупност на всички кариери и инвестиционни предложения и как ще се отрази и в каква степен на местообитанията, предмет на опазване в защитените зони, следва да бъде установена от административния орган (бел. ред.: РИОСВ).

Като не установи липсата на анализ на това кумулативно въздействие, административният орган би допуснал нарушение на закон, което би довело и до издаването на незаконосъобразен акт, издаден в противоречие с прогласената в чл.1, т.2 от ЗООС цел - съхранение на биологичното разнообразие, завършва Васил Къдринов .

Освен горецитераните Българско дружество за защита на птиците и Сдружение за аграрни и екологични проекти – ГЕО, отрицателни становища относно разработването на кариерата за мрамори и доломити до с. Синитово са депозирали още над 10 организации и фирми, между които Църковно настоятелство при цъква „Св. Вел. Георги“, читалище „Съзнание - 1927“, ЛРД - Синитово, ОУ „Васил Априлов“, ДГ „Мир“, ЧДГ „Доброта“, „Мел корект“ ЕООД, „Фобос 99“ ЕООД. Внесена е и подписка от жители на с. Синитово със 785 подписа против реализацията на инвестиционното предложенвие.

Междувременно в с. Синитово е създаден инициативeн комитет, който да инициира провеждане на местен референдум в селото по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление. С Решение от 28. 10. 2019 г. на ОИК се обявяват резултатите от референдума, проведен на 27 октомври 2019 г. в с. Синитово, като въпрос №3 на него е формулиран „Съгласни ли сте инвестиционният проект „Изграждане на кариера за добив на мрамори“ да бъде реализиран в землището на с. Синитово? От Решението на ОИК става ясно, че бюлетините с отговор „Не“ са 897 от 910 гласували и предложението по въпрос №3 не е прието. Впоследствие обаче се оказва, че вносителят на предложението за провеждане на референдума в лицето на общинската администрация на кмета Тодор Попов не е успяла да пресметне правилно необходимия срок от вземането на решението от ОбС до деня на гласуването и съдът обяви референдума за невалиден.