Пълен текст на новината
Категория: Актуално
17:51:41 - 26/07/2023
Георги Делчев |
Административен съд – Пазарджик отхвърли жалбата на „Еко хидро - 90“ ООД, представлявано от управителя Георги Делчев срещу отрицателното становище на експертната комисия и последвалия го отказ на директора на РИОСВ – Пазарджик фирмата на Делчев да разработва кариера до с. Синитово и добива мрамор от нея. Осъжда дружеството за направените по делото разноски в размер на 1166.67 лв., както и 1066.67 лв. да заплати на СНЦ „Еко Синитово“ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок пред Върховния административен съд (ВАС).
В мотивите на Административен съд – Пазарджик в лицето на съдия Ева Пелова се казва:
„…Според настоящия съдебен състав, от доказателствата по делото несъмнено се установи, че осъществяването на инвестиционното предложение (ИП) ще окаже значително отрицателно въздействие върху предмета и целите на опазване в цитираните защитени зони.
На първо място следва да се посочи, че не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите експертни заключения, че теренът на инвестиционното предложение попада в посочените две защитени зони от мрежа „НАТУРА 2000“ по смисъла на ЗБР- ВG0002057 „Бесапарски ридове” и ВG0000254 „Бесапарски възвишения”. Изхождайки от експертизата на вещо лице - геодезист, цялата концесионна площ от 256.88 дка попада в защитената зона „Бесапарски ридове“, а 253.56 дка от цялата концесионна площ попадат също така в защитената зона „Бесапарски възвишения“. Тоест при едно евентуално реализиране на ИП, ще доведе до разрушаване вследствие на добивните дейности на над 80% от територията на ИП, която се води защитена по смисъла на българското законодателство. Пак от същата експертиза става ясно, че на територията на ИП се намират две природни местообитания, а именно местообитание 6210 и местообитание 62А0, които заемат общо 107.005 дка от площта на ИП, същите са предмет на опазване в защитена зона „Бесепарски възвишения“ и от тук следва изводът, че няма житейска логика тези местообитания да не бъдат пряко засегнати от работата на кариера, която предвижда разкривка на 208.749 дка от 256.88 дка концесионна площ.
На следващо място е необходимо да се отбележи, че предмет на опазване в защитена зона BG0002057 „Бесепарски ридове“ са посочените в заповедта на министъра диви птици, а предмет на защита в защитена зона BG0000254 „Бесепарски възвишения“ са визираните в заповедта на министъра природни местообитания и на дивата флора и фауна в тях. Съответно при преценка дали негативното въздействие би било значително съдът следва да има предвид конкретното засягане на популацията на вида и съответно конкретното засягане на част или цялото местообитание съобразно неговите специфични характеристики, както и възможността същото да се възстанови. В този смисъл, от изразеното становище от експерт по опазване на „НАТУРА 2000“, се установява, че реализацията на ИП ще доведе до пряко унищожаване и влошаване на хранителни и размножителни местообитания на видове - предмет на опазване на зоната, особено за видовете белоопашат мишелов и турилик. Факторът безпокойство върху видовете - предмет на опазване, при извършването на взривни работи ще има изразено отрицателно въздействие. Въздействието ще бъде кумулативно усилено с вече действащите кариери в границите на защитената зона, където също се добива чрез взрив. Това би довело до разкъсване (фрагментация) на хранителни и гнездови местообитания на видове - предмет на опазване и изцяло противоречи на целите, поставени в точка 3. на заповедта за обявяване. Аналогична е ситуацията, отнесена и към защитена зона „Бесапарски възвишения“. Тук предмет на опазване са природни местообитания на различни храсти, треви, други растения, бозайници, влечуги и др. (подробно изброени в точка 2. на заповедта). Поставените цели са общо пет като основната е опазване и поддържане на типовете природни местообитания, постигане и поддържане на благоприятното им природозащитно състояние. Очевидна е причината за поставянето на забрана за разкриване на кариери за добив на полезни изкопаеми. Такава дейност като въздействие би довела до пряко унищожаване на индивиди - предмет на опазване на защитената зона. Неминуемо би причинила пряко унищожаване и влошаване на хранителни и размножителни местообитания на видове - предмет на опазване на зоната. Безспорно ще има отрицателно въздействие и чрез фактора безпокойство върху видовете - предмет на опазване, особено при извършването на взривни работи.
В настоящия случай по несъмнен начин бе доказано, че въпросната съществуваща кариера се е превърнала в дом и местообитание на много животински видове. В тази насока са и изводите на вещото лице гл.ас. д-р Н. Т. И., изготвило приетата по делото съдебно-екологична експертиза, а и от последващия разпит се доказва, че в кариерата в м. „Малкото Меше“ гнездят и създават популации видове защитени от Червената книга на Република България. То споделя пред съда, че на базата данни, с които разполага, популацията на застрашени видове като розов скорец нараства. Това твърдение се подкрепя и от факта, че при работеща кариера „Халата“ (която е в пъти по- голяма от процесната) през 2020 г. гнездят 600 птици от вида розов скорец, докато през 2021 г. при неработеща кариера, числеността на популацията нараства на 2000 птици. Както ВЛ посочва, по-голямата по размер кариера няма да има това отрицателно въздействие, което би имало при реализацията на процесното ИП. След като отражението върху популацията на розовия скорец е толкова драстично при функционираща и нефункционираща кариера, очевидно е какво по степен би било въздействието върху популацията в пъти по-малка кариера, каквато е тази до с. Синитово. Съобразно заключението и устният доклад на вещото лице розовият скорец намира като свой дом натрошените скални маси в изоставените кариери, каквато е и кариерата до с. Синитово. При изгребване на тази скална маса биха се унищожили природните местообитания, подходящи за гнездене и размножаване на розовия скорец. Реализирането на ИП би довело до драстично намаляване или пълното унищожаване на популация, която е намерила своя дом и място на размножаване, предлагаща подходящо местообитание в натрошената скална маса, където няма външно човешко въздействие, което да доведе до унищожаване и влошаване на хранителните местообитания и да доведе до безпокойство...“
Как на две инстанции осъдиха „Виделина” за читателско писмо!!! Реакциите на български и чужди медии и организации
-
Пороците на местната власт:
Секс скандали, строителни фараони и съмнителни сделки прославиха Пазарджик -
Съдия Танкова: „Виделина” да плати 20 хил. лв. на Соня и Георги Варникови за нанесени им морални вреди
Валентин Ненков: Оттук насетне всяка медия я грози осъждане за чужди думи - Жалба до Апелативен съд - Пловдив от издателя на в. „Виделина” по повод решението на съдия Невена Танкова медията да заплати на Соня и Георги Варникови 20 000 лв. за нанесени им морални щети
- Апелативен съд спря временно делото „Виделина - Варникови”
- Правозащитни и професионални организации подкрепиха „Виделина” по повод осъждането на медията за читателско писмо
- 23 регионални вестника изразиха с декларация несъгласие с осъждането на „Виделина” за читателско писмо
- Организации и медии нарекоха абсурдно осъждането на „Виделина” за читателско писмо
-
Като най-успешната лично
за нея сделка, определила Варникова продажба, ощетила Общината
с 1 млн. лв. - „Репортери без граници”: Плачевно е, че в България медия може да бъде осъдена за публикуване на читателско писмо!
-
ВКС допусна за разглеждане казуса „Виделина”!
Само 5% от жалбите до тях гледат по същество висшите магистрати - Медийната комисия към НС ще сезира ВСС за казуса „Виделина”
- „Труд” след решението на ВКС по казуса „Виделина”: Издателят възлагал читателските писма. Абсурд!
- „Пари" за казуса „Виделина”: Прецедентът, който натика в ъгъла българските медии