Без намалено ДДС за ресторанти, спорт и някои туристически услуги, максимум 5 хил. лв. плащане в брой

Росица Велкова

Заради инфлацията вероятно много компании ще попаднат в графата свръхпечалба

За първи път изрично се посочват като облагаеми доходите от крипто търговия

Затяга се и декларирането на вноса на чувствителни стоки като месо, плодове и зеленчуци

Късно в петък Министерството на финансите публикува идеи за данъчни промени, които накратко търсят средства за бюджета, като орязват подаръци от предни предизборни популизми, но и въвеждат еднократно плащане върху свръхпечалби за вероятно повечето компании в страната. Целта - да се оздравят държавните финанси. Шансът обаче да бъдат приети от мнозинство в следващия парламент е малък, тъй като движенията не са популистки.

Трите ключови промени са еднократен данък свръхпечалба за всички фирми, отпадне на ниската ДДС ставка за заведения, спорт и туризъм, и прагът за плащания в брой да се намали наполовина до 5 хил. лв.

Още когато бяха анонсирани от служебния финансов министър Росица Велкова, предложенията не срещнаха подкрепата на партиите. От ГЕРБ например заявиха, че ниският ДДС за заведенията са го въвели те и няма да го пипат, а от "Продължаваме промяната" - че няма нужда от данък свръхпечалба, за да се върже бюджетът за тази година.

В мотивите към промените обаче от Министерството на финансите са посочили, че въвеждането на еднократна солидарна вноска за свръхпечалбите на компаниите е с цел да се намали потенциалният дефицит в бюджета за тази година. В противен случай рискът е страната да влезе в процедура за прекомерен дефицит (над 3% от БВП) и да изпусне целта за влизане в еврозоната. "Въвеждането на предлаганата мярка е важно с оглед даването на ясен политически сигнал на европейските партньори за амбицията на Република България за приемане на еврото", посочват от ведомството на Велкова. Този път темата за борда и МВФ не се споменават.

От ведомството са изчислили, че общо за периода 2020-2022 г. държавата е предоставила 11.2 млрд. лв. под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки на бизнеса. И е логично сега да обложи тези бизнеси, които са натрупали свръхпечалби с еднократна солидарна вноска.

Как ще се изчислява данък свръхпечалба

Поправката, която вълнува най-много бизнеси, вероятно е идеята за въвеждане на еднократен данък свръхпечалба (наречен солидарна вноска) само за второто полугодие на тази година. В промените е записано, че за да се изчисли дали дадена компания дължи вноски, ще се гледа средната стойност на облагаемите й печалби за 4 години назад - от 2018 до 2021 г. За авансовите вноски ще се ползва 2022 г. Като така ако дадена компания има печалба през второто полугодие на 2023 г., която е с 20% по-висока от половината на средната за въпросните четири години, ще дължи 33% вноска върху горницата.

Дават се две опции за изчисляване: В първия случай за окончателната вноска се взема счетоводната печалба за периода юли-декември 2023, преобразувана със всички увеличения и намаления на резултата за данъчни цели за годината, разделени на две. В този случай полученото се сравнява с половината от средната данъчна печалба за четирите години, увеличена с 20%. Ето и пример: ако дадена компания има счетоводна печалба за периода юли-декември 2023 от 100 хил. лв., с увеличение при данъчно преобразуване за цялата 2023 г. от 20 хил., имаме печалба от 100 хил +20хил/2, т.е. 110 хил. Половината от средната печалба за 2018-2021 г. е 50 хил. лв., а увеличена с 20%, т. е. 10 хил., е 60 хил. лв. Имаме свръхпечалба, защото сравняваме 110 хил. със 60 хил. Разликата от 50 хил. лв. е свръхпечалба и се облага допълнително с 33%.

Втори вариант е да се вземе предвид данъчната печалба за цялата 2023 година, разделена на две, и пак да се сравни по същия начин с миналия период. Ето и пример: компания има счетоводна печалба за цялата 2023 в размер на 220 хил. лв., увеличена с 20 хил. лв. за данъчни цели, т. е. 240 хил. данъчна печалба за цялата година. Сравняваме 240 хил. делено на 2, т.е. 120 хил. с половината от средната печалба (предните 60 хил), и разликата от 60 хил. лв. свръхпечалба се облага с 33%.

Според данъчен консултант всяка компания трябва да сметне кое й е по-изгодно, стига да има счетоводни данни за полугодие, защото малките фирми си изготвят отчети на годишна база. Тогава те нямат друг вариант, освен да изчислят дали и какви вноски дължат на база втория пример.

Има и особеност - в случая авансовите вноски са месечни. В закона има и неяснота как се изчислява когато през някоя предходна година компанията е на загуба. Първият прочит е, че се смятат само годините с печалба в периода 2018-2021 г.

Накратко, заради инфлацията, много компании имат номинално по-висока печалба и ще трябва да внасят въпросната нова "вноска" в бюджета. Ако бъде приета.

Кажи на НАП, че ще внасяш храни

Министерството на финансите предлага още да се въведе задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки с висок фискален риск. Такива са например меса, риби, яйца, млека, плодове и зеленчуци и т.н. Това изискване ще е за стоки, чийто превоз започва от територията на друга държава - членка на Европейския съюз или трета страна и завършва на територията на страната или започва от територията на страната и завършва на територията на друга държава членка, както и превози на територията на страната. "Задължени лица за предварително деклариране на превозите се предвижда да бъдат получателят/купувачът/придобиващият стоката в тристранна операция или крайният получател във верига последователни доставки, доставчикът, продавачът/прехвърлител в тристранна операция или първият доставчик във верига последователни доставки, съответно вносителят - след приключване на митническия режим при внос", посочват от МФ.

Без преференциален ДДС за заведенията

От финансовото ведомство изчисляват, че бюджетният ефект от въведените намалени ставки на ДДС и освобождавания от облагане с акциз за периода 2020-2022 г. е загуба общо в размер на 909 млн. лв. Затова и предлагат да се премахне преференциалния ДДС за ресторанти, туризъм (без хотелската нощувка), спортни клубове и съоръжения, считано от 30 юни тази година.

"Анализите показват, че въвеждането на намалени ставки не води до по-ниски цени на продаваните стоки и услуги, тъй като не са налице фиксирани цени, а цената на предлаганите стоки или услуги се определя на пазарен принцип", посочват от Министерството на финансите.

Запазва се намалената ставка на ДДС за хотелското настаняване, за книги, вестници и списания, и за храни и хигиенни материали за бебета.

Кешови плащания - до 5 хил. лв.

Като мярка за ограничаване дела на сивата икономика се предлага нормативно регламентираният праг за ограничаване на плащанията в брой в страната да се намали от 10 хил. лв. на 5 000 лв.

Облагане на крипто, но облекчение за акции

Министерството предлага да се запише изрично, че печалбите на физическите лица от търговия с криптовалути са облагаеми. Но слагат облекчение - намаляват данъчна основа за цялата група облагаеми финансови активи (акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и доходите от търговия с чуждестранна валута) с 10% нормативно признати разходи.

Данъчни консултанти посочват, че и в момента НАП третира доходите от търговия с крипто като облагаеми. Но досега не са се признавали разходите за комисионни и други такси към платформи и посредници при търговия с ценни книжа и въвеждат въпросното намаление на облагаемата част за доходите на физическите лица от всички финансови активи.

Леко ограничаване на хазартната реклама

Ведомството на Велкова предлага и леко затягане на хазартната реклама. В ресорния закон се предлага да се запише, че се забранява пряката реклама на хазартни игри, "включително рекламата на такива игри, насочена към малолетни и непълнолетни лица, както и изпращането на непотърсени електронни съобщения на неограничен брой лица, в които се съдържа информация за хазартна игра". Забранява се и обявяването на размера на печалби, получени от хазартни игри и бонуси, както и обявяването на участници в хазартни игри, спечелили награди. Въвеждат се и глоби за лицата, които публикуват, излъчват или разпространяват реклама на хазартни игри в нарушение на закона - имуществена санкция в размер от 30 000 до 50 000 лв. или глоба от 10 000 до 30 000 лв.