Вече и на малките деца е ясно, че с откриването на така наречената “Градина на света” на 23 септември, само седмица преди старта на предизборната кампания в Пазарджик, настоящият кмет Тодор Попов използва събитието за собствените си предизборни цели. Показателен за това е и патосът, с който придворните медии оповестиха преди дни, че въпросната приумица на Попов, която би трябвало да струва на данъкоплатците 2 млн. лв. по неговите думи пред „Капитал“, ще бъде открита не от кого да е, а от самия Карл Люис, съпроводен от Христо Стоичков. Няма да коментирам колко ще струва присъствието на тези двамата, защото каквато и да е сумата, тя ще е капка в морето в сравнение с тази за самото строителство.

Нещата обаче придобиват трагикомичен характер, защото към дата 9 септември нещата в “Градината на света” са доникъде, както се вижда от публикуваните снимки и няма как в оставащите десетина дни до обявеното откриване да напреднат кой знае колко. Скулптурите, позиционирани на територията на прословутата градина, оставяме на въображението на читателите ни. Съчетанието от увеличаващия се брой изсъхнали дървета и докараните доникъде строителни работи обаче буди единствено съжаление към инициатора за човек, който минава през Пазарджик. За живеещ в областния център или селата от общината обаче то поражда и гняв, защото всеки непредубеден вижда с очите си за какво се прахосват събраните от него местни данъци и такси докато градът тъне в мръсотия, селата са осеяни с нерегламентирани сметища, а пътищата и улиците в Пазарджик и другите населени места са като решето от дупки, които се отварят наново само месеци след евентуалното им закърпване.

Само че много е вероятно хвърлените пари за това недоразумение, носещо гръмкото име “Градина на света”, на фона на влошаващото се финансово състояние на Общината, най-сетне да отвори очите на нормалните пазарджиклии и жители на селата – тези, които не са пряко или косвено зависими от Попов и те да отложат ходенето си за гъби и с вота си след месец и половина да му покажат какво наистина мислят за неговото управление.

Ще завършим с приказката за голямата и малката свиня, която е много популярна сред избирателите. Само че ще се опитаме да погледнем от друг ъгъл на тълкуванието й: Защо да оставяме голямата свиня в Общината да върши свинщините си, когато можем чрез контролирано хранене да не допуснем малката свиня да стане като нея.