След почти три години съдебни спорове издателят на пазарджишкия вестник "Виделина" Валентин Ненков бива осъден за това, че е публикувал читателско писмо, от което други читатели са се почувствали засегнати. Върховният касационен съд решава, че медиите носят цялата отговорност за думите на читателите, зрителите, слушателите си без значение, че в повечето случаи нямат договорни отношения с тях. Ето това вече е прецедент - досега нямаше подобен казус в съдебната ни практика. С него обаче се елиминират изконните правила в журналистиката - като свобода на изразяване на мнението, пазене на източник, търсене на обратната връзка. Това решение на съда ще накара повечето онлайн издания да се замислят дали да дават пълна свобода на читателите си да пишат коментари под статиите. То предупреждава и телевизиите да бъдат нащрек, когато включват в ефир на живо зрители.

"Съдът просто не разбира характера на работата на журналистите", казва Юлияна Методиева от Българския хелзинкски комитет. И допълва, че този случай ще наложи автоцензура в медиите в България.

Логично възниква въпросът къде ли ще е нашата страна в следващата класация за свободата на печата на "Репортери без граници". Тази година се наредихме на "гордото" 70-о място, а догодина кой знае - вероятно на 170-о. Само за сравнение в страните отличнички по свобода на печата, като Финландия и Исландия, законодателната власт се е постарала да защити журналистите от съдебно преследване. У нас тенденцията е обратна.

Преди почти три години вестник "Виделина" публикува читателско писмо с подписан автор като продължение на журналистическо разследване на медията. То разказва за съмнителната сделка, която ощетила община Пазарджик с над 600 000 лв. Писмото на Кунка Делчева внасяло нова информация по тази сделка и това била причината главният редактор и издател Валентин Ненков да го публикува. По думите му данните в него са били допълнително проверени, преди писмото да бъде публикувано. Доказателства за тях са били представени в съда. Според Ненков медията е предоставила право на отговор на засегнатите читатели Соня и Георги Варникови. Те обаче не се възползвали от него. Вместо това завеждат дело срещу вестника и авторката за "неимуществени вреди, страдание и болка" с искане за 20 хил. лв. обезщетение.

Апелативният съд в Пловдив не взима под внимание предоставените доказателства за твърденията на Кунка Делчева заради процедурни пропуски. "Има някои твърдения, които са много трудно доказуеми, затова делото вече се води за всяко едно от тях", казва адвокат Михаил Екимджиев, който се занимава с делото от самото начало.

На първа инстанция Окръжният съд в Пазарджик е категоричен, че издателят и авторката носят солидарна отговорност и трябва да бъдат наказани. Решението на Апелативния съд в Пловдив не е по-различно и затова се стига до Върховния касационен съд, който обаче връща делото за преразглеждане от апелативния съд. И така се заформя един омагьосан съдебен кръг. "Особено интересен е фактът, че издателят е осъден по Закона за задълженията и договорите, а не по Наказателния кодекс", казва зам.-председателят на "Журналисти срещу корупцията" Иван Рачев.

ВКС потвърждава, че издателите носят пълната отговорност за читателските писма, защото, публикувайки ги, те ги правят достояние на широката аудитория. Съдът обаче връща делото, за да бъдат взети под внимание доказателствата за някои от твърденията на авторката на писмото.

"Трябва да се търси балансът между правото на свободно изразено слово и защита на достойнството на личността. Една публикация е способна да срине кариерата и живота на човек", казва адвокат Михаил Екимджиев. Според него големият проблем на повечето български медии е, че те залитат в крайности - или си дават пълна свобода и жълтеят, или се стига до стагнация и отявлена автоцензура, допълва той.

Така случаят с вестник "Виделина" от Пазарджик започва отначало. Имуществото на издателя му Валентин Ненков ще бъде освободено от запор, а всички останали в медиите ще бъдат по-внимателни, когато дават думата за мнение на своите читатели, слушатели или зрители.

За мен това решение на съда няма общо с автоцензурата. По-интересното е, че издателят не е осъден по Наказателния кодекс, а по Закона за задълженията и договорите. Това навежда на мисълта, че парите за разходи по делото, тези 4% държавна такса, са били минали по веригата като рушвет. ВСК връща делото обратно на втора инстанция. Това са тежки простотии. Ако има съвестна инстанция, тя трябва да разгледа делото и решенията на съдебния състав и всички, участвали в него, да бъдат уволнени. Те са срам и позор за съдебната ни система.

Още по-лошото е, че в България няма истинско гражданско общество. В Гърция и Италия, дори някой като посегне на свободата на словото чрез вестник, всички излизат на улицата и протестират. Нашето общество е работническо и селско. То не застава зад медиите, затова се стига дотук. Сигурно делото ще стигне и до Страсбург и вероятно ще бъде спечелено. Но това няма да промени нашата действителност, защото много подобни дела са печелени в Страсбург и решенията на този съд не са инкорпорирани в нашата практика.

За мен съдът просто не е разбрал каква е същността на журналистическата работа. Затова се стигна до това негово решение. Съдебният състав не е взел под внимание характера на журналистическата работа и особено важността на обратната връзка с читателя, а именно тя прави медията жива. Затова мисля, че решението на Висшия касационен съд да върне делото е абсурдно. Посяга се на свободата на словото, границите му се стесняват твърде много.

Абсурдността на случая идва и оттам, че първо, подобна публикация, разказваща за злоупотреби и нарушения в Пазарджик, излиза за първи път във вестник "Кеш", второ, медията дава право на отговор на засегнатата страна. Потърпевшите обаче не се възползват от него. Вместо това предявяват иск в съда за особено голяма сума.

Не е изключено да има връзки между съда и силните хора в Пазарджик. Това е особено характерно за малките градове в България, където съдилищата са много зависими от местните големци.