Правозащитни и професионални организации подкрепиха “Виделина” по повод осъждането на медията за читателско писмо

Правозащитникът адвокат Михаил Екимджиев се включи в защитата на изданието пред Апелативен съд – Пловдив

В едномесечен срок Апелативен съд - Пловдив ще се произнесе по делото “Виделина” - Варникови”

Апелативен съд - Пловдив обяви за решаване в едномесечен срок гражданското дело, заведено от издаващата вестник “Виделина” “РИК ЕЛИ” срещу решение на съдия Невена Танкова от Окръжен съд - Пазарджик, според което Рекламно-издателската къща е осъдена да заплати 20 хиляди лева за публикувано подписано читателско писмо през месец октомври 2007 г. плюс лихвите от датата на публикацията и съдебните разходи. За ответниците се яви адвокатът им Кънчо Станчев. За в. “Виделина” присъстваха управителят на дружеството Елена Ненкова и адвокат Ивайло Луканов. Писмена защита по делото беше депозирана от видния правозащитник адвокат Михаил Екимджиев от Асоциация за европейска интеграция и права на човека, който в нея определи решението на Окръжен съд - Пазарджик като преднамерено и тенденциозно. Адвокат Луканов, преди да представи защитата си, акцентира върху факта, че нито на първа инстанция - Окръжен съд - Пазарджик, нито на втора - Апелативен съд - Пловдив, е доказано, че “РИК ЕЛИ” ЕООД е възложител за написване на писмото. Нещо повече - при разпита в Окръжен съд - Пазарджик авторът Кунка Делчева изрично заявява, че е написала същото без пряка връзка с издателската къща. В писмените си бележки адвокатите Луканов и Екимджиев поискаха Апелативен съд да отмени решението на Окръжен съд - Пазарджик. Адвокат Станчев, също с писмени бележки, поиска обратното. На заседанието присъстваше представителят на Български Хелзинкски комитет Юлиана Методиева.


“Разтревожени сме от този процес срещу журналист!”

Основен мандат на Български хелзинкски комитет е защита правото на изразяване, свобода на словото и достъпът до информация. Всяка година БХК, като една от най-авторитетните правозащитни организации, изготвя своя Годишен доклад за правата на човека на български и английски език. В международната мрежа се четат с внимание заключенията на нашия мониторинг.

Медийната среда в България е обект на различен вид натиск - икономически интереси, политически амбиции, нови форми на цензура. Казусът с пазарджишкия в. “Виделина” - седмичник за инфо, анализи и реклама, съдържа в себе си особен прецедент. Както читателската аудитория на този ползващ се със славата на вестник на разследващата журналистика вече знае, главният редактор и издател на Валентин Ненков /“Рекламно-издателска къща ЕЛИ” ЕООД / бе осъден от Окръжен съд - Пазарджик. Без да навлизам в подробности, считам решението на първоинстанционния съд за особено тревожно. Повече от очевидно е, че съдът присъдил парично обезщетение на ищцата Соня Варникова за вреди от публикация на читателско писмо, като - по квалификацията на адв. Михаил Екимджиев, приложил на 23.02.09 пред Пловдивския апелативен съд своята писмена защита, не е изтъкнал необходимите мотиви!


Защо свободното мнение изложено в читателското писмо става обект на съдопроизводство? Защо се вменява съвършено ирелевантно към вестникарската професия чл. 49 от ЗЗД?

Откъде следва, че главният редактор с публикуването на това читателско писмо е встъпил в търговско-правни отношения с К. Делчева? Този факт - съдебно наказателно решение за читателско писмо - заплашва основно човешко право. Правото на справедлив съдебен процес!

БХК счита, че “читателското писмо”, без всякакво съмнение, е пълноценен медиен жанр. Той е важно средство за разпространяване на информация. С публикуването на обратната връзка с читателя, всеки вестник изразява уважението си към гласа на онези, за които той е предназначен. Без читателския отзвук, всяка уважаваща себе си медия би обезсмислила съществуването си. Вестникът би бил мъртва трибуна, към него би нараствало подозрението, че служи за нечии бизнес цели, за изпиране на пари или за параван на някоя политическа сила, ако не пита своите читатели за тяхното мнение за дела от обществен интерес. Тъкмо този най-демократичен елемент професионално легитимиращ популярността на в. “Виделина” обаче, е послужил за неясните и тенденциозни изводи на ПОС.

В решението на ПОС има и още един крайно смущаващ факт. Става дума за чл.10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКЗПЧОС/. Иначе казано, правото на В. Ненков /“РИК ЕЛИ” ЕООД/ е да разпространява важна за обществото информация. Всеки може да отстоява своето мнение, казва ЕК, да получава и разпространява информация, идеи! Това право гарантира демократичното здраве на всяко общество. Това са класически правозащитни стандарти, чието нарушение в казуса с пазарджишкия вестник “Виделина” БХК възнамерява да оповести в Годишния си доклад!

И накрая. При анализ на правозащитните казуси, резултат на нашия специализиран мониторинг винаги се показвали, че непропорционално високата глоба въздейства сплашващо. Заплахата от непосилни за медиите огромни суми става причина разследващата журналистика в България да бъде все по-слабо застъпена в централния и още повече регионалния печат.

Юлиана Методиева
Главен редактор на
сп. “Обектив”
Член на Управителния съвет на
Български
хелзинкски комитет

“Читателските писма са израз на гражданска позиция, която в. “Виделина” отстоява с чест

Вестник “Виделина” е сред немногобройните печатни медии в България, ползващи се с авторитет в областта на разследващата журналистика. Тя често създава неприятности за своите автори, включително и съдебни дела. Нямаше да ме учуди подобно стечение на обстоятелствата. Но никога досега не бих повярвала, че такава сложна одисея може да бъде причинена от публикуването на едно читателско писмо, което:

- Не е анонимно, има своя автор: г-жа Кунка Делчева;

- Авторката убедено и последователно отстоява написаното;

- Идва на свои разноски на два пъти от Великобритания, за да свидетелства пред българския съд, което говори за нейното;

- През шестте месеца, делящи датата на получаване на писмото от Лондон и датата на публикуването му - когато изниква информационен повод - са направени от редакцията всички необходими проучвания, потвърдени с документи... Няма предоверяване! Тогава все още Валентин Ненков едва ли би могъл да си представи предстоящите неприятности, които публикуването на писмото ще причини. А още по-малко какви неподозирани теоретични познания по журналистика ще придобие от съдебни заседания, като например това, че главният редактор на един вестник бил работодател на авторите на читателските писма. Признавам си и за мен беше новина след тридесет години работа с читателски писма и жалби. Между тези две страни няма никакво договорно, трудово или друго правоотношение.

Читателските писма са спонтанен израз на гражданско съзнание в едно общество. Те са най-изненадващото и най-непредсказуемото в една редакция, което, погледнато от друга гледна точка, изразява демократичното право на всеки да сподели своето виждане за нашето общо съвремие. Вестник “Виделина” има съвестта с чест да изпълнява тази трудна роля!

Петя Миронова
Председател на
Комисия по журналистическа
етика към Съюза на българските
журналисти
Назаем от frognews.bg - 23.02.2009 г.
Валентин Ненков: Вестникът ни бе осъден заради читателско писмо

- От къде и защо тръгнаха съдебните проблеми на в. “Виделина”?

- Проблемите на вестника, чийто главен редактор съм, са, поне засега с Окръжен съд Пазарджик, а ако трябва да бъда още по-точен - с произнеслата решението срещу изданието съдия Невена Танкова. Според въпросното решение издателят на “Виделина” ще трябва да заплати на сем. Соня и Георги Варникови обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. плюс лихвите от датата на увреждането разноските по делото. В броя си от 23.10.2007 г. “Виделина” публикува писмо от читател, изпратено от Лондон. Автор на същото е Кунка Делчева, живееща и работеща във Великобритания от около 10 години. В писмото си читателката ни съобщава за серия от далавери, според нея, дело на семейство Соня и Георги Варникови, извършени със забележимото участие и на брата на Соня Варникова, Иван Василев. Г-жа Делчева подчертава, че повод да ни пише е съпоставката, която е направила между два наши материала, публикувани и в сайта на “Виделина”, а именно “Пороците на местната власт. Сексскандали, строителни фараони и съмнителни сделки прославиха Пазарджик” - съвместна публикация на в. “КЕШ” и в. “Виделина” от м. октомври, 2006 г. от една страна и “Сдружение ГЕРБ в Пазарджик с първа проява в помощно училище “Иван Вазов” - от друга. Като свързващо звено в двата материала Кунка Делчева посочва лицето Соня Варникова, чиито действия описва в писмото си. В центъра на написаното от нея г-жа Делчева поставя участието на Соня Варникова в една от най-скандалните сделки в най-новата история на Пазарджик, при която последната (според собствените и думи) получила подкуп от 30 000 лева. За да внеса яснота, е наложително да кажа няколко думи за въпросната сделка. В края на 2002 г. ОбС - Пазарджик взе решение да продаде на небеизвестната доспатска фирма “Нитекс” АД 7 дка земя със сгради (бивша детска градина) в центъра на града, където купувачът трябваше да построи административна сграда и шоурум за представяне на своята продукция. С друго свое решение ОбС позволи на “Нитекс” АД да закупи и 20 дка земя в покрайнините на града, върху която пък трябваше да бъдат изградени производствените помещения на дружеството. Поради тежката икономическа ситуация в общината ни през този период и обещанията на “Нитекс” АД да разкрие над 250 работни места само след около година, цените, по които се осъществиха сделките, бяха в пъти по-ниски от пазарните за момента. В договора, подписан между Община Пазарджик и “Нитекс” АД, пък странно защо кметът д-р Иван Колчаков пропуска да запише заявените от купувача в писмото му за намерение ангажименти - цел на покупката, срок на изграждане, размер на инвестициите, работни места и т.н. Вместо да изпълни намерението си обаче “Нитекс” АД само след около година и половина препродава имота от 7 дка на четири строителни фирми за цена, близо четири пъти по-висока от платената от дружеството на Общината. Будят интерес и два факта, до които се добрахме след журналистическо разследване: първият е, че бащата на Соня Варникова стопанисва от името на “Нитекс” придобития от доспатското дружество имот поне в периода октомври 2002 г. - май 2004 г., когато плаща сметките за ток на обекта в Общината. Вторият факт е, че през пролетта на 2006 г. “Нитекс” АД продава на Соня Варникова 3 от 20-те дка земя, върху които трябваше да построи производствените си халета!!! Подчертавам, че именно г-жа Варникова по време на сделката е служителят на Община Пазарджик, водил преговорите с доспатската фирма. Същата заемаше поста главен експерт “Международно сътрудничество” и беше на директно подчинение единствено на кмета д-р Иван Колчаков. Именно новите моменти, свързани с гореописаната скандална сделка, за която “Виделина” многократно писа преди това (опитите ни да се свържем с изпълнителния директор на “Нитекс” Сергей Чаушев след като стана ясно, че 7-те дка са препродадени, останаха неуспешни) ме подтикнаха да публикувам във “Виделина” писмото на Кунка Делчева. Както и намеренията на Соня Варникова да се намърда отново в общинската власт, този път чрез друга политическа сила.

- Какво последва?

- Иск от страна на Соня и Георги Варникови срещу издателя на в. “Виделина” - “РИК ЕЛИ” ЕООД, за 20 000 лв. за нанесени им неимуществени вреди, страдания и болка. И скоростно съдебно решение, произнесено от съдия Невена Танкова в тяхна полза, като е уважен пълният размер на иска плюс лихвите и съдебните разноски. И всичко това въпреки свидетелските показания под клетва на Кунка Делчева, която пристигна от Англия и заяви пред съдия Танкова, че всичко, публикувано във вестника, е казано от нея и тя стои твърдо зад думите си. И въпреки че същата изрази желание пред съда да даде допълнителни показания при закрити врати по някои аспекти от писмото си, касаещи “заниманията на Соня Варникова с проституция в Англия”. Последното дори не бе записано в съдебния протокол!?! Съгласно решението на съдия Танкова “РИК ЕЛИ” ЕООД се явявало възложител на Кунка Делчева относно процесното писмо, съгласно чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите!?! През есента на 2008 г. стартира дело в Районен съд - Пазарджик, заведено от семейство Варникови срещу автора на писмото Кунка Делчева. Този път искът е “само” за 10 000 лв. И Районен съд го удовлетвори до размер от 3000 лв., като съдия Мариана Димитрова странно защо игнорира показанията на свидетел, представен от адвоката на Делчева, обосновавайки се с негови предишни търговски взаимоотношения с Георги Варников (според свидетеля той е бил измамен от Варников със сумата от 30 000 паунда). В протокола от съдебното заседание пък думите на същия свидетел бяха преиначени до предаването им на смисъл, обратен на казаното от него. Междувременно Апелативен съд - Пловдив спря делото срещу издателя на “Виделина” до приключване на това срещу Кунка Делчева. ВКС обаче не видя пряка връзка между двете дела и със свое определение отмени спирането.

- Може ли да се смята, че едно подобно съдебно решение представлява прецедент?

- Всичките опити, които направихме аз и адвокатите от защитата на вестника да открием в съдебната практика подобно решение, при случаи, близки до нашия, поне до момента останаха неуспешни. Бих искал да подчертая, че “Виделина” е осъдена за публикуване на чужди думи, авторът на които изцяло ги потвърди под клетва в съдебната зала. Всички, които се занимават с журналистика, отлично знаят колко е трудно да се намери човек, изнасящ в публичното пространство скандализиращи обществото факти, който да застане с името си. В огромния си процент източниците на такава информация държат да запазят анонимността си. Нещо повече, с писмото си Кунка Делчева цели да алармира обществеността за рисковете, които крие едно общо начинание с Варникови - Василев. Ето защо и аз, като главен редактор на вестника, към който тя се бе обърнала, сметнах за свой дълг да направя писмото обществено достояние.

- Защо от вашия казус се заинтересуваха правозащитни организации?

- След отказа на няколко браншови организации, между които Българската асоциация на регионалните медии (БАРМ), дори да ме изслушат, бих искал чрез Frognews.bg да изразя горещата си благодарност към Български Хелзинкски комитет в лицето на Юлиана Методиева и на главния редактор на “Правен свят” - Иван Рачев (зам.-председател на “Журналисти срещу корупцията”), както и на Петя Миронова - председател на Комисия по журналистическа етика към Съюза на българските журналисти, за това, че взеха присърце проблема на една регионална медия. Особено съм призна-телен на адвокат Михаил Екимджиев и оглавяваната от него Асоциация за европейска интеграция и права на човека, защото той намери време и желание да се включи в защитата на “Виделина” пред Апелативен съд - Пловдив. Според мен, интересът, проявен към делото именно от правозащитни организации, произтича от факта, че евентуално потвърждаване на решението на Окръжен съд - Пазарджик, от по-горни съдебни инстанции, неминуемо ще доведе до прецедент с национално значение - всяка медия може да бъде осъдена, въз основа на него, за възпроизвеждане на чужди думи, предоставяйки трибуна на граждани, които са засегнали по някакъв начин някого!!!

- Доколко и до каква степен публикуването на читателско писмо е възможно да се окаже поръчано от редакцията на един вестник?

- За съжаление няма как да гарантирам, че това е невъзможно да се случи някъде, но случаят с в. “Виделина” и писмото, получено от Кунка Делчева, съвсем не е такъв. Фактът, че тя пристигна от Англия, за да даде показания пред съда, е достатъчно показателен, че написаното от нея не е ничия поръчка. Точно обратното, с последващите си действия тя напълно и изцяло застана зад всяка своя дума и декларира ясно решимостта си докрай да отстоява правата си. За първи път я видях при пристигането и в България, за да свидетелства по делото. Преди получаването на писмото нито аз, нито който и да е друг от редакцията я е познавал.Практика от години на “Виделина” е да публикува читателски писма в специализираната си рубрика “Поща “Виделина” и когато засегнати от написаното са идвали в редакцията, винаги сме им давали трибуна. Подчертавам, че никой от тримата “засегнати” от писмото на г-жа Делчева не потърси право на отговор.

- Днес предстои заседание на Апелативен съд - Пловдив. Какви са вашите очаквания?

- Предполагам, че това ще бъде последното съдебно заседание на тази инстанция и делото ще се обяви за ре-шаване. Очакванията ми са абсолютно еднозначни, а именно да се възстанови справедливостта, като решението на Окръжен съд - Пазарджик, бъде изцяло отменено и искът на сем. Соня и Георги Варникови изцяло отхвърлен.

интервю на Александър Иванов

ДО

                                               АПЕЛАТИВЕН  СЪД  ПЛОВДИВ

                                               По в. г. д. № 273/08 г.

                                               Насрочено за 23.02.09 г. от  09.30 часа

 

                                               П И С М Е Н И   Б Е Л Е Ж К И

 

                                               От адв. Ивайло Луканов, САК

                                               гр. София, ул. „Владайска” № 57А, вх. А, ет. 1

Пълномощник на жалбоподателя „Рекламно-издателска  къща – ЕЛИ” ЕООД гр. Пазарджик по в. г. д. № 273/08 г. на ПАС

 

 

УВАЖАЕМИ  АПЕЛАТИВНИ СЪДИИ,

 

            Моля, да уважите, жалбата на моя доверител и да отмените обжалваното Решение № 104 от 12.02.2008г.на ОС Пазарджик по  т.д.№ 1010/07г., с което се приемат за основателни предявените от Соня Кънчева Варникова и Георги Ангелов Варников искове срещу „Рекламно-издателска къща – Ели” ЕООД,гр.Пазарджик  ведно със законните последици от тази отмяна. Моля при произнасяне по делото да вземете под внимание и следните съображения:

 

            І. В процеса не се доказва, че ответника по исковата молба и жалбоподател в настоящето производство е Възложител по смисъла на закона /ЗЗД/ спрямо предполагаемият деликвент – лицето, което е написало процесното писмо. В хода на процеса пред ОС Пазарджик и в хода на настоящето производство не са събирани и не са представени доказателства за отношения между „Рекламно-издателска къща ЕЛИ” ЕООД и автора на писмото  Кунка Делчева Делчева. В първоинстанционното производство като свидетел Кунка Делчева е потвърдила авторство на процесното писмо. Изяснено е, че Делчева е написала писмото без никаква връзка с ответника. Ответникът никога и по никакъв повод не е възлагал на Делчева написването на процесното писмо или я е натоварвал да представя информация за ищците ,която да бъде публикувана във вестник.. Няколко месеца след като Делчева пише процесното писмо и го изпраща на сайта на в. „Виделина” издаван от „Рекламно-издателска къща - Ели” ЕООД, гр. Пазарджик същото писмо е публикувано от Ответника, който реализира конституционното си право да разпространява информация..

Не е доказано, че Кунка Делчева Делчева е деликвент по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и е увредила с написаното и твърдяно от нея в процесното писмо лицата Соня Кънчева Варникова и Георги Ангелов Варников.

Така изяснената фактическа обстановка изключва прилагането на отговорност по чл. 49 ЗЗД във връзка с чл. 45 ЗЗД. В този смисъл и цитираното във въззивната жалба Решение № 1648 от 07.07.2005 г. на ВКС по г. д. № 1033/04 г.

 

Първоинстанционният съд постановява в обжалваното решение ,че „Издателя на вестника/ в-к „Виделина”-бел.моя/ има качеството на възложител по отношение на автора на писмото,защото като възлагане по чл.49 ЗЗД трябва да се третира /неясно защо/ и натоварването на други лица с извършването на действия,които спадат към областта на предоставяне и разпространиние  на информация чрез печатно издание” Тези изводи на съда по никакъв начин не се подкрепят от събраните по делото доказателства.Няма възлагане от страна на издателя по отношение на автора на писмото.В свидетелските си показания пред ОС Пазарджик Кунка Делчева изрично заявява,че е писала писмото без никаква връзка с Издателя на вестник”Виделина” Гореизложените  изводи на съда нямат подкрепа и в смисъла на чл.49 от ЗЗД,както нямат подкрепа и в съдебната практика.Правно недопустимо е да се прилага  чл.49 ЗЗД и санкция за вреди без наличие на изискуемите от материалния закон предпоставки .Правно недопустими са  тълкуването и апроксимацията извършени  от   ОС Пазарджик в обжалваното решение.

За да приемем, че е налице отговорност по чл. 49 ЗЗД е необходимо първо да се установи отговорност по чл. 45 ЗЗД на лице на което е възложена работата при изпълнението на която е настъпило увреждането.,а това просто не се е реализирало в първоинстанционнто производство.

           

Обжалваното решение съдържа и правни изводи и тълкуване относно текстовете на чл.чл.39-41 от Конституцията на Република България,които са неправилни, неоснователни и неверни.Окръжен Съд  Пазарджик твърди ,че Конституцията дава възможност да се разпространява само вярна и проверена  информация и приема,без наличието на никакви доказателства,че изнесената от вестник „Виделина”, информация,чрез публикуване на процесното писмо,е „невярна”,”тенденциозна”  и „нанасяща вреда” .

 

ІІ. В процеса не са доказани и вреди настъпили за ищците от писмото на Кунка Делчева

 

.1. Относно иска за неимуществени вреди в размер 5000 лева предявен от Георги Ангелов Варников срещу „Рекламно-издателска къща – Ели” ЕООД

 

            Видно от представените в съдебно заседание по горното дело проведено на 23.02.09 г. писмени доказателства в това число Решение № 1333 от 03.07.2006 г. на Върховен Касационен Съд, Трето гражданско отделение по г. д. № 3121/2003 г.; Заповед № 1900/19.09.06 г. на Изпълнителна Агенция ”Автомобилна администрация” при Министерство на Транспорта на Република България, с която се прекратява трудово правоотношение между Изпълнителна Агенция „Автомобилна администрация” и Георги Ангелов Варников поради извършено от него дисциплинарно нарушение и Решение от № 21.12.2007 г. на Софийски Градски Съд, ІІ-Д гражданско отделение по г. д. № 2082/2007 г. ищеца Георги Ангелов Варников не е бил на работа в РО ДАИ гр. Пазарджик в периода 26.07.01 г. - 21.12.2007 г. или цели 6 /шест/ години. Няма данни в този период Варников да е работил другаде освен в дружеството на Мирела Сашова Богданова – „ЕКОТУР ИН” ЕООД, гр. Пазарджик. Това обстоятелство ведно с твърденията на свидетелката Мирела Сашова Богданова в с. з. пред ПАС  потвърждават информацията изнесена в процесното писмо на Кунка Делчева Делчева, че Георги Варников не е работил няколко години и се е занимавал с далавери. Написаното от Делчева не е нито обидно нито клеветническо по смисъла на българския закон и трайната съдебна практика.

Важно е да вземете под внимание, че в исковата молба Георги Ангелов Варников открито лъже, че работи като инспектор в РО ДАИ гр. Пазарджик на Дирекция ДАИ. Това обстоятелство не е взето под внимание и не е обсъдено от първоинстанционния съд, което само по себе си съставлява съществоено процесуално нарушение на чл. 188, ал.1 ГПК /отменен/. Исковата молба е с дата 15.11.07 г. и има дата в щемпела на Окръжен Съд Пазарджик - 19.11.07 г., а решението на СГС, с което е отменено прекратяването на трудовото правоонвошение между Изпълнителна  Агенция „Автомобилна Администрация” и Георги Ангелов Варников е с дата 21.12.07 г. - повече от месец след датата на исковата молба и почти три месеца след публикуване на процесното писмо. Тези факти не са взети под внимание от първоинстанционния съд, при което относно иска на Георги Варников е постановено едно неправилно и необосновано решение. Георги Варников в действителност не е работил в периода, за който Кунка Делчева пише. Следователно, няма клеветническо твърдение и не може да се претендира обезщетение за вреди.

Всичко обсъдено до тук потвърждава мнението на Кунка Делчева Делчева изразено в процесното писмо, че Георги Ангелов Варников не работи и се занимава с далавери. Това нейно мнение в нито един момент не може да бъде обосновано като „приписване на престъпления”, както се твърди в исковата молба. Наказателния кодекс не инкриминира поведението и действията на Георги Варников. Така Делчева изразява своето обосновано мнение за Георги Варников. Конституционно право на всеки български гражданин е да изразява и разпространява мнение. Няма основание и данни реализацията на това конституционно право да бъде инкриминирана в конкретния случай. Няма данни /не са събрани доказателства/ за увреждане на Георги Варников  или други лица при реализация на това право. Има само факти, които потвърждават изразеното от Кунка Делчева Делчева мнение.

 

По делото няма представени и събирани доказателства, че Георги Ангелов Варников е претърпял каквито и да е вреди от процесното писмо.Никакви вреди  изразяващи се в страдание и срам. Разпитаната в тази посока свидетелка пред ОС Пазарджик дава  противоречиви и неясни показания. Нито за миг  обаче не става дума Георги Варников да е понасял страдания или срам, поради което няма основание за прилагане на чл. 45 и чл. 51 от ЗЗД. В същия смисъл са и показанията на разпитания пред Апелативен Съд Пловдив свидетел на ищците Христо Иванов Иванов. Същият говори само за афект, но не и за срам или страдания понесени както от Георги Ангелов Варников, така и от Соня Кънчева Варникова. Няма нито дума в обжалваното решени ена ОС Пазарджик относно размера на претендираното обезщетение -5000 лева. Тази сума е посочена в исковата молба, но не е обоснована нито в молбата, нито се подкрепя от кое и да е от доказателства събирани по делото. Прави впечатление, че в процеса срещу Кунка Делчева в РС Пазарджик за същото увреждане са претендирани 3000 лева. Така резонно възниква въпроса вредите, които Георги Ангелов Варников твърди че  е претърпял от писмото на Кунка Делчева в размер на 3000 лева ли са или са  в размер на 5000 лева и как така самият Варников веднъж ги определя на 5000 лева /на 15.11.07 г/ и след това на 3000 лева /на 16.11.07 г./. Няма никакви  доказателства за вреди в размера приет от първоинстанционния съд - 5000 лева. Сумата е определена при позоваване на чл. 52 от ЗЗД без да се свърже с вреди от определени действия или определени текстове от писмото на Делчева , без позовавене на доказателства за вреди.

Както посочих по-горе в процесното писмо  няма установени клеветнически твърдения, няма обиди, няма и доказателства за причинени вреди от писмото , така че е неоснователно и незаконосъобразно да се присъжда обезщетение.

 

 

2. Относно иска за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева предявен от Соня Кънчева Варникова срещу „Рекламно-издателска къща – Ели” ЕООД

 

2.1. Уважаеми Апелативни Съдии, важно е да приемете, че Кунка Делчева Делчева в нито един момент не приписва на Соня Варникова получаване на подкуп. Видно от приложеното по делото процесно писмо тя просто обясняна, че самата Соня Варникова се хвали, че е взела пари от фирма „Нитекс”. Разпространението на този факт – хваленето на Соня Варникова не е клевета, а още по малко е обида.

В този смисъл Ви моля, да приемете за недоказани и търденията в исковата молба свързани с приписването на престъплениието подкуп.

Моля да не вземате предвид при решаване на спора доказателства събирани от ищцовата страна, че Сона Варникова не е получила пари от „Нитекс”, г-н Чаушев или г-н Гюзелев. В тази посока са част от показанията на свидетеля Борян Гюзелев. Българския процесуален закон и констанстната съдебна прастика не допускат доказването на отрицателни факти, какъквто е случая, в който се събират доказателства, че някой не е извършил нещо, Варникова не е взела подкуп, „Нитекс” не са го дали. В конкретния случай не доказваме дали е даден и взет подкуп. Доказваме, че Соня Варникова се похвалила, че е взела пари от „Нитекс”. Това е написала в писмото си Кунка Делчева и това е което справедливо и основателно я възмущава. Съгласно Конституцията на Република България има право на мнение и оценка по този случай.

Считам,че показанията на Борян Гюзелев не следва да се кредитират и по друга причина.Гюзелев твърди,че не познава Соня Варникова и роднините и.От представеното в с.з. от 23.02.09г. Писмо изх.№ 44-В-650/04.11.08г. на Община Пазарджик  придружено със справка за ел.енергия е видно че бащата на Соня Варникова,Кънчо Василев работи за фирма „Нитекс-ИН”,ООД, в периода 2002г.-2004г.

 

2.2 Относно твърденията в процесното писмо,че Соня Варникова се опитала да се занимава с проституция следва да се вземе под внимание фактът, че заниманията с проституция не са инкриминирани. Не могат да бъдат квалифицирани и като обидни. Кунка Делчева не твърди, че Соня Варникова склонява към проституция или че сводничи! Не твърди, че Сона Варникова проституира. Тя изразавя мнение, което по никакъв начин не е обидно или клеветническо.

 

2.3. Чрез представените по делото: Искова молба до Районен Съд Несебър от „Белла” ООД, гр. Пазарджик и Донка Делчева Делчева вписана на 30.07.07 г. от Съдия по вписванията – гр. Несебър и копие от Нотариален акт № 34, том II, рег. № 861, дело 213 от 24.02.05 г. на Нотариус Мария Бакърджиева Нотариус № 110 при Районен Съд Несебър - относно сделка на Соня Варникова се установява, че Соня Варникова е имала некоректни отношения и сделки с Кунка Делчева Делчева и нейната сестра Донка. Това доказва защо Кунка Делчева смята, че Соня Варникова се занимава с далавери.

2.4. От представеното по делото копие от решение на ИК /изпълнителна комисия/ на Политическа Партия ГЕРБ в Област Пазарджик от 04.09.07 г. за прекратяване членството на Соня Кънчева Варникова в ПП ГЕРБ е видно, че процесното писмо и публикуването му на 23.10.07 г. нямат никакво значение за политеческата кариера на Соня  Варникова и не влияят на изключването и от ГЕРБ, което се случва на 04.09.07 г. - месец и половина преди публикуване на писмото.

Моля да вземете под внимание, че в хода на първоинстанционното производство не са събирани никакви доказателства за въздействието на писаното от Кунка Делчева  върху изборните резултати на Соня Варникова. Твърденията за връзка на писмото на Делчева с изборните резултати на Соня Варникава са неясни, необосновани и най-важнното недоказани. По никакъв начин не може да се свърже представянето на Соня Варникова на местните избори в есента на 2007 г. с писмото на Кунка Делчева.

 

2.5. От представената  трудова книжка на Соня Варникова  е видно, че не е работила почти година и половина - от 01.05.03 г. до 24.08.2004 г. Това потвърждава твърдението на Кунка Делчева, че Соня Варникова не работи т.е. не може да се докаже клевета.

 

2.6.  Свидетелските показания на свидетелката Десислава Ангелова Тодорова дадени пред ОС Пазарджик в с.з. от 29.01.08г. съдържат най-вече изводи и предположения на свидетелката.Тя „предполага”,”счита”,но” не знае”.В този смисъл доколкото тези показания съдържат изводи на свидетелката,а не обстоятелства и факти възприети от свидетелкта са негодно доказателствено следство по ГПК.Недопустимо и незаконосъобразно Пазарджишки Окръжен Съд е приел тези показания и въз основа на тях е направил извода,че ищцата Соня Варникова е засегната от прецусната статияПървоинстанциония съд основава своето решение на негодни свидетелски показания и така извършва нарушение на процесуалния закон,което води до неправилно прилагане на материалния закон.

 

2.7. Моля да вземете под внимание, че в първата си част исковата молба е недовършена, което не дава възможност да се установи какво точно е увредило ищцата и как? Ищцовата страна  в хода на процеса не поправя този порок на исковата молба, при което твърдя, че ищците не се изнесли обстоятелсва за тяхно уличаване в престъпление или вреди от такова поведение. Този порок на исковата молба е самостоятелно основание тя да не бъде уважена в тази част.

 

2.8.По делото няма представени и събирани никакви доказателства, че Соня Кънчева Варникова е претърпяла каквито и да е вреди изразяваши се в страдание и срам. Разпитаната за тези обстоятелства свидетелка Десислава Тодорова Ангелова обяснява, че Соня Варникова много е плакала в къщи, но защо точно е плакала не става ясно. Свидетелката предполага за връзка с писаното от Кунка Делчева, но няма конкретни доказателства за това предположение. Не става ясно дали Соня Варникова е плакала от смях или от ярост от изнесеното в писмото на Кунка Делчева, което както стана ясно по-горе е истина или е плакала поради скандал с афектираният от писмото неин съпруг Георги Ангелов Варников. Разпитаният пред Апелативен Съд Пловдив свидетел Христо Иванов Иванов няколко пъти повтаря, че Соня Варникова е афектирана, но не че се е срамувала или страдала. И тук нито за миг не става дума Соня Варникова да е понасяла страдания или срам, както се твърди в исковата молба и в обжалваното решение на ОС Пазарджик. Няма нито дума относно размера на претендираното обезщетение – 15 000 лева. Тази сума е посочена в исковата молба, но не е обоснована нито в молбата, нито се докозва от доказателства събирани по делото.

Буди недоумение извода на ОС Пазарджик, че ищцата Варникова е понесла срам и страдание и е била увредена. Няма нито едно доказателство в хода на процеса пред първа инстанция  и пред настоящата инстанция което да подкрепя това твърдение на съда.

Единственото твърдение за влияние на писмото върху „политическата кариера” на Сона Варникова, както посочих и по-горе, се опровергава от решение на ИК /изпълнителна комисия/ на ПП ГЕРБ в Област Пазарджик от 04.09.07 г. за прекратяване членството на Соня Кънчева Варникова в ПП ГЕРБ.

Няма никакво основание и доказателства подкрепящи решението на първоистационния съд относно постановения размер на вреди за Соня Варникова 15 000 лева. Неправилно е приложен материалния закон поради обстоятелството, че няма доказателства за причинени вреди, не е доказана връзка между действия и вреди, не е доказана връзка в смисъл на възлагане между автора на писмото - Кунка Делчева /самата тя твърди, че е написала писмото без връзка с ответника/ и „РИК - ЕЛИ”,ЕООД, а се присъжда обезщетение по чл.49 ЗЗД..

 

Необяснимо е защо в процеса срещу Кунка Делчева в РС Пазарджик за същото увреждане от Соня Варникова са претендирани 7 000 лева. Така отново  възниква въпроса вредите, които Соня Варникова  твърди че е претърпяла от писмото на Кунка Делчева  в размер на 7 000 лева ли са или са  в размер на 15 000 лева и как така самата Соня  Варникова веднъж ги определя на 15 000 лева /на 15.11.07 г/ и след това на 7 000 лева /на 16.11.07 г./. Няма никакви  доказателства които да обосновават определяне  на размера на обезщетение приет от първоинстанционния съд - 15000 лева. Сумата е определена при позоваване на чл. 52 от ЗЗД без да се свърже с вреди от определени действия или пасажи от процесното писмо и от кого са извършени тези действия и без позовавене на доказателства за вреди.

 

Цитираните до тук факти  безспорно доказват, че изнесеното от Кунка Делчева Делчева в процесното писмо относно Соня Кънчева Варникова е вярно и има  достатъчно факти, които го потвърждават. Първоинстанционния съд в противоречие с чл. 188, ал.1 и ал. 2 от ГПК /отменен/ не взема под внимание част от събраните в процеса доказателства в резултат на което постановява едно неправилно и неоснователно решение.

 

С оглед на гореизложеното отново Ви моля, Уважаеми Апелативни  Съдии, да отмените обжалваното решение№ 104 от 12.02.2008г. по т.д. 1010/07г.  на ОС Пазарджик и да оставите без уважение предявените субективно съединени искове за неимуществени вреди на ищците Соня Кънчева Варникова и Георги Ангелов Варников срещу „Рекламно –издателска къща ЕЛИ”,ЕООД,гр.Пазарджик като недоказани по основание и размер, и ни присъдите направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

 

 

гр. София, 23.02.09 г.                                                          С уважение:

/адв. Луканов/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

                                                                       ДО

                                                                       АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

                                                                       по в.гр.д. № 273/2008 г.

                                                                      

насрочено за 23.02.2009 г. от 9,30 ч.

 

 

З А Щ И Т А

 

от адв. Михаил Екимджиев,

сл.адрес: гр.Пловдив, ул.”Хан Кубрат” № 2, ет.3, тел/факс: 032/26 40 97,

пълномощник на „РИК ЕЛИ” ЕООД – гр.Пазарджик, бул.”Цар Освободител” № 73

 

 

УВАЖАЕМИ АПЕЛАТИВНИ СЪДИИ,

 

            На първо място моля да вземете предвид аргументите на адв. Ивайло Луканов, визирани във въззивната жалба и в представената пред Вас писмена защита. Освен развитите от него тези за липса на пасивна легитимация на „РИК ЕЛИ”, който не е „възложител”, по смисъла на чл.49 от ЗЗД, на публикуваното писмо и за недоказаност на твърдения деликт, моля да бъдат обсъдени и следните аргументи:

 

                        І. Процедурни нарушения

 

1.1. Налице е „свръхпетитум”, тъй като в мотивите на първоинстанционното решение са обсъдени повече от заявените в обстоятелствената част на искова молба „вредоносни” изрази и „неверни” факти, а в диспозитива на решението абстрактно се посочва, че присъденото обезщетение е за „нанесените неимуществени вреди от публикация”.

В обстоятелствената част на исковата молба са визирани точно 5 пасажа, съдържащи се в процесното писмо, за които се твърди, че са неверни и позорящи. Те са:

            А) Че г-жа Варникова е получила 30 000 (тридесет хиляди) лв. подкуп от фирма „Нитекс” за прокарване на сделка в общината.

            Б) Че г-жа Варникова е измамница и че от години тя и съпругът й се занимават с кражби и далавери.

            В) Че г-жа Варникова се е опитала да се занимава с проституция в Англия и понеже не е успяла, се е насочила към измами в България.

            Г) Че от 3-4 години г-жа Варникова и съпругът й не работят никъде.

            Д) Че ако г-жа Варникова започне работа, то ще е на апетитен пост в общината, защото тя знае как се краде и се вземат подкупи.

След като това е заявеният предмет на иска, преценката на първостепенния съд е била лимитирана до изследване на въпроса дали и доколко точно тези пасажи, а не цялата публикация, са неверни и позорящи. Вместо да направи това, ПзОС тенденциозно подробно обсъжда цялата статия. Особено показателна в разглеждания аспект е следната част от мотивите:

 

„Според авторката, за „сърдечните връзки на госпожата с фирма „Нитекс” може да се съди по обстоятелството, че през 2002, 2003 и 2004 г. госпожата е сред официалните гости на новогодишните й партита в Доспат, където „танцува по масите заедно с известни фолкпевици – Камелия, Ивана и др.”. Според авторката „наглост е и факта, че г-жа Варникова след членство в почти всички български партии, към онзи момент е лице на ГЕРБ в Пазарджик и раздава помощи от негово име”. ... „ че двамата държат незаконна постройка пред училище „Георги Брегов”, но нито предишния кмет д-р Колчаков, нито сегашния (бившия вече) кмет Иван Евстатиев, не са предприемали никакви мерки против незаконното строителство....”

 

Освен тенденциозност и предубеденост на първоинстанционния съд, излизането извън заявения в исковата молба предмет на спора е недопустим ексцес на служебното начало, несъвместим с принципите на справедливия съдебен процес по смисъла на чл. 6§1 от КЗПЧОС.

Това нарушение става съвсем явно в диспозитива на решението, където абстрактно е отбелязано, че присъдените обезщетения са „за вреди от публикацията”. Нито в мотивите, нито в диспозитива на решението, е направено разграничение между пасажите от писмото, които са посочени в исковата молба и са приети за неверни, позорящи и доказани в хода на процеса и тези, за които се приема, че са верни или, че не са позорящи.

Така ПзОС неправомерно разширява предмета на спора, поставяйки ответниците, които не са длъжни да се защитават срещу незаявени в исковата молба основания, в ситуация на процесуална изненада.

От друга страна, както беше отбелязано, в петитума на решението е посочено, че присъденото обезщетение е за вредите „от публикацията”. Тази твърде обща формулировка, съчетана с визираната по-горе неяснота на мотивите, ограничават правото на „РИК ЕЛИ” ЕООД на жалба. Това е така, защото от съдържанието на първоинстанционното решение не става ясно за кои точно пасажи от публикуваното писмо дружеството-ответник е осъдено.

 

            Б) Липса на мотиви

 

По отношение на размера на присъденото обезщетение, ПзОС излага чисто декларативни, бланкетни мотиви. Според него:

 

„Ищцата Соня Варникова много тежко е понесла публикацията. Тя се е самоизолирала, срамувайки се, макар и без вина. Загубила е избора за общински съветник. Много трудно е понесла обидите и клеветите по свой адрес. Неимуществените вреди са се изразили в уронване честта и достойнството й в житейски и професионален план. Злепоставянето на ищцата пред обществото следва да се обезщети за претърпените неимуществени вреди с претендираната сума от 15 000 лв.

Ищецът Георги Варников също много тежко е приел твърдените в публикацията обиди и клевети по негов адрес. Работи като главен инспектор в РО ДАИ и това е уронило престижа му в професионален и личен план, доброто име и авторитета му в обществото. Налагало се е да обяснява на всички интересуващи се, че изнесеното не е истина и да се пребори с уплахата и страданията на детето си, да защитава семейството си. Ето защо съдът намира, че е справедливо да му бъде присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Присъдените суми се дължат ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането – 23.10.2007 г. до окончателното им плащане.”

 

В нарушение на  принципа за мотивираност на съдебните актове, първоинстанционният съд не посочва въз основа на какви доказателства приема, че ищците действително са претърпели твърдените вреди и че те се отличават с интензитет, съответстващ на изключително високия размер на присъдените обезщетения.

В общозадължителната си практика Европейският съд по правата на човека приема, че елемент на „справедливото гледане на делото” представлява изискването съдебното решение да бъде мотивирано.[1] Според Съда, липсата на мотиви по решаващи за изхода на правния спор въпроси прави илюзорна предвидената съдебна защита и представлява нарушение на чл. 6 §1 от Конвенцията, в контекста на изискването за „справедлив съдебен процес”[2].

Излагането на явно неадекватни, неясни, фактически и логически неиздържани решаващи мотиви и игнорирането на основните възражения на жалбоподателя са равнозначни на липса на мотиви на решението на националния съд. Това прави достъпа на жалбоподателя до съдебна процедура чисто формален и го лишава от същината на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано от чл. 6 §1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

 

            ІІ. Нарушение на материалния закон

 

Съгласно чл.52 от ЗЗД:

 

Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

 

В случая, освен че е недоказан и необосновано висок, размерът на присъдените обезщетения, възлизащ съответно на 15 000 лв. и на 5 000 лв., не отговаря на изискването за справедливост, което е етичен фундамент на справедливия съдебен процес по смисъла на чл.6§1 от КЗПЧОС. Присъдени са суми, с които националните съдилища обичайно възмездяват жертви на тежки и средни телесни повреди. От гледна точка на „РИК ЕЛИ” ЕООД, сумата е непосилна и обрича на икономически крах утвърдена и полезна за обществото регионална медия. Така въпросът за справедливостта на обжалваните решения логично води до стандартите за необходимост и пропорционалност на държавната намеса, която чрез решението на ПзОС, засяга права на „РИК ЕЛИ” ЕООД, защитени от КЗПЧОС.

 

            ІІІ. Приложими правозащитни стандарти от практиката на ЕСПЧ.

 

3.1. От гледна точка на КЗПЧОС, казусът разкрива често срещана колизия между две защитени от Конвенцията конкуриращи се права.

От една страна е правото на „РИК ЕЛИ” ЕООД, по чл.10 от КЗПЧОС, да разпространява важна за обществото информация. От друга страна е правото на засегнатите лица на добро име, чест и достойнство, защитено от чл.8 на Конвенцията.

Според чл.10 от ЕК:

(1) Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници. Този член не забранява държавите да подлагат на разрешителен режим радиокомпаниите, телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция.

(2)  Упражняването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност и на териториалната цялост, за предотвратяването на безредици или престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или правата на другите, за предотвратяване разкриването на информация, получено доверително, или за гарантиране авторитета и безпристрастността на правосъдието.

 

При очертаната схема на колиция между защитени от Конвенцията права възниква въпросът дали и доколко ПзОС е търсил и намерил с решението си разумния и справедлив баланс между тези ценности.

Класическите правозащитни стандарти в разглежданата материя изкристализират в няколко емблематични решения на Съда в Страсбург. Това са „Гудуин срещу Обединеното кралство” (Решение от 27.03.1996 г.), „Сънди таймс срещу Обедненото кралство”, „Обершлик срещу Австрия” (Решение от 23.05.1991 г. и „Лингенс срещу Австрия”.

            Във всички тях, акцентирайки върху изключителната значимост на правото на изразяване на мнение и свободното разпространяване на идеи и информация в демократичното общество, Съдът подчертава, че изключенията от това право, визирани в чл.2 на чл.10 от ЕК, следва да се тълкуват и прилагат рестриктивно, при точно спазване на закона и в съответствие с ясен обществен интерес.

Освен това е недопустимо осъждане за оценъчни съждения, които по принцип попадат в правото на изразяване на мнение по чл.10 от Конвенцията (в тази насока вж. по-специално решението „Лингенс срещу Австрия).

 

* Дали намесата на държавата е „необходима в демократичното общество”, по смисъла на чл.10, т.2 от Конвенцията?

 

Въпросът за необходимостта на засягането на дадено право предполага многопланова преценка на ситуацията,  включваща юридически, етични, исторически, социално-политически и дори народопсихологически аспекти.

Поради своята сложност и многопосочност, преценката за необходимост на намесата е „златното сечение” между юридическата форма и духа на закона, между позитивното право и справедливостта като негова етична субстанция.

В контекста на чл.10 от КЗПЧОС, „необходимостта на ограничението” като понятие, е дефинирана по блестящ начин в делото „Тодор Янков срещу България” /Решение от 11 декември 2003 г.; жалба № 39084/97/. Според Съда:

 

 „(ii) Прилагателното “необходими” по смисъла на чл. 10, т. 2 предполага съществуването на “неотложна обществена потребност”. Договарящите държави имат известна свобода на преценка, когато определят дали съществува такава потребност, но тази свобода върви ръка за ръка с контрол на европейско равнище както върху законодателството, така и върху решенията по прилагането му, включително решенията, постановени от независим съд. Ето защо Европейският съд по правата на човека има право да се произнесе окончателно за това дали едно “ограничение” е съвместимо със свободата на изразяване, защитена от чл. 10.

(iii) Когато упражнява контролната си компетентност, съдът трябва да разгледа намесата в светлината на делото като цяло, включително съдържанието на спорните изрази и контекста, в който те са били използвани. По-специално той трябва да прецени дали намесата – предмет на делото, е била “съразмерна на преследваните правомерни цели” и дали мотивите, изтъкнати от националните органи в подкрепа на тази намеса, са “относими и достатъчни”. При този анализ съдът трябва да се увери, че националните органи са приложили стандарти, които съответстват на принципите, въплътени в чл. 10, и за тази цел са извършили приемлива оценка на релевантните факти.”

 

* Дали намесата отговаря на изискването за пропорционалност и разумен баланс между индивидуалното право и спецификите на ограничителната мярка?

 

За да бъде намесата „необходима”, тя трябва да е пропорционална на преследваната „легитимна цел”. Изискването за пропорционалност представлява своеобразна правозащитна „мяра”, отразяваща баланса между преследваната с намесата в защитимото право легитимна цел и средствата за нейното постигане. От гледна точка на условието за пропорционалност, „необходими” не означава просто нужни или приложими. Това са мерки, които в оптимална степен, по най-подходящ начин, отразяват разумния баланс между защитени от правото ценности, между индивидуалните права и обществения интерес от тяхното ограничаване. Правовата държава налага само ограниченията, „необходими в едно демократично общество” - тези, които отчитат многообразието на защитими интереси  и нуждата от намиране на справедливо равновесие между тях. По своя характер и интензитет те трябва да са „релевантни и достатъчни” за постигане на легитимната цел, която обслужват.

От гледна точка на този общовалиден в рамките на Съвета на Европа правозащитен стандарт, изключително високият размер на присъдените обезщетения явно не отговаря на изискването за пропорционалност.

Дори хипотетично да се приеме, че някои от използваните в писмото изрази са неверни и злепоставящи, не са отчетени следните смекчаващи деликтната отговорност на издателя обстоятелства:

            а) Очевиден е фактът, многократно подчертаван от защитата на „РИК ЕЛИ” ЕООД, че дружеството не е „възложител” по смисъла на чл.49 от ЗЗД на процесната публикация. То не е в облигационна връзка (трудовоправна или гражданскоправна) с автора на статията, за да отговаря по реда на чл.49 от ЗЗД.

б) Публикуваният материал не е анонимен. Нещо повече, авторката на писмото - г-жа Кунка Делчева  дава подробни свидетелски показания пред ПзОС за изнесените в него факти.

            в) В публикацията се засягат общественозначими теми, свързани с корупционни схеми и с възползване на лица от партийното им и служебно положение. Някои от изложените в тази насока факти, които са от подчертан обществен интерес,  не са оспорени в иска на Варникови.

            г) Писмото насочва общественото внимание към публична личност – г-жа Варникова, която е бивш служител в Община Пазарджик и бивше „лице” на партия „ГЕРБ” в града. Според практиката на Европейския съд, правото на обществото да получава информация за различни аспекти от живота на публичните личности значително разширява допустимите граници за публична критика срещу тях. (В тази насока емблематично е решението „Лингенс срещу Австрия”).

Пречупени през призмата на изискването за „пропорционалност”, тези специфични обстоятелства би следвало да освободят от отговорност издателя или поне значително да занижат размера на присъдените обезщетения в сравнение със сходни случаи, в които публикациите нямат допирни точки с истината и с обществения интерес.

На този фон обезщетение в общ размер от 20 000 (двадесет хиляди) лв., утежнено с лихва и значителни разноски, явно не постига необходимия разумен баланс между правата на спорещите. За патримониума на „РИК ЕЛИ” ЕООД, то представлява „прекомерна индивидуална тежест” по смисъла на Конвенцията.
*

В подкрепа на горното заключение е и фактът, че Варникови правят опит за двойно облагодетелстване, злоупотребявайки с правото на иск и съдебна защита. Паралелно с делото срещу „РИК ЕЛИ” ЕООД, те водят дело и срещу авторката на писмото Кунка Делчева. С Решение 1136/02.12.2008 г. на Пазарджишки районен съд, по гр.дело № 2786/2007 г., тя е осъдена да им заплати обезщетение за същата публикация в общ размер на 2 500 (две хиляди и петстотин) лв. Така е нарушен принципът на чл.49 от ЗЗД, според който:

 

„Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.”

 

Очевидно, в потвърждение на някои квалификации от процесното писмо, визиращи склонност към неправомерно облагодетелстване, Варникови се опитват два пъти да получат обезщетение за едно и също нещо – първо от „възложителя, който, според чл.49 от ЗЗД, отговаря за работата на лицето, на която тя е възложена, а после и от самото лице (автора на писмото), за чието нарушение „РИК ЕЛИ” ЕООД вече е осъден. Тази процесуална шикана противоречи на справедливостта, тъй като явно цели двойно обезщетение за едно и също увреждане.

 

            ІV. Искането

 

Моля Почитаемия съд, след като установи коректността на изложените факти и на тяхната правна интерпретация, да постанови решение, с което обжалваното решение на ПзОС да бъде отменено, а предявените искове отхвърлени.

Алтернативно, ако въпреки очевидния факт, че „РИК ЕЛИ” ЕООД не е „възложител”, по смисъла на чл.49 от ЗЗД , ПАпС реши, че той следва да отговаря за чужд деликт, в съответствие с принципите на КЗПЧОС за необходимост и пропорционалност, моля размерът на присъденото обезщетение значително да бъде  занижен.

Моля и за съответно присъждане на направените по делото разноски.

 

Приложение – Пълномощно.

 

 

 

Пловдив                                                      С УВАЖЕНИЕ:

20 февруари 2009 г.                                                                    адв. Михаил Екимджиев

 

 

 

 

 

 

 

 

 



[1]              Виж Решение от 09.12.1994 г. по делото Ruiz Torija v. Spain, appl. No. 18390/91; Решение от 09.12.1994 г. по делото Hiro Balani v. Sapin

[2]              Виж Решение от 16.12.1992 г. по делото Hadjianastassiou, appl. No. 12945/87

* При преценката относно необходимостта и пропорционалността на намесата приложими са стандартите, възприети от Европейския съд в т. 76 – т.80 от Решение от 28 октомври 1999 г. по жалба № 28342/95 г. „Брумареску срещу Румъния”; виж в този смисъл и т. 40 от решение от 21.12.1986 г. по делото James and Others v. the United Kingdom).