Снощи в Пазарджик беше обявен поредният Спортист № 1 на общината и в това няма нищо лошо или смущаващо – всеки трябва да получи своето признание за успехите, постигнати от него, защото част от тях остават и обогатяват историята на града ни за поколенията. Това, което най-малкото притесняваше, а по-точно казано би било – отблъскваше, беше лъхащата от сцената и около нея парвенющина. Съчетана с не дотам здрави амбиции “оттук нататък да сме първи във всичко” (по Тодор Попов) и характеризираща се най-вече с абсурдния избор на време да бъде проведена церемонията. Защото едва ли е уместно да парадираш със съмнителен лукс, специални тоалети, префинени водещи, пироефекти в залата, червени килими и т. н., когато около теб пандемията руши бизнеси и поминък и кара хората да се притесняват как ще си платят повишените с една трета до 50% местни данъци и такси, “подарени” им от същия този Тодор Попов и послушна камарила от съветници около него!

А неспазването на никакви епидемиологични изисквания беше просто нагло – насядали един до друг и един зад друг на сантиметри разстояние подбрани гости, стоящи по същия начин на сцената официални лица, почти пълната липса на маски у присъстващите – такава беше картината и тя добре се вижда на приложените снимки от пищното събитие. Елементарната култура изисква да се съобразиш със здравето на другия и да покажеш, че уважаваш държавните институции, които са въвели противоепидемичните мерки, колкото и да си несъгласен с тях. Особено ако си “каймакът” на местната власт…

И още нещо. Не е ли малко противоестествено 3 млн. лв. от годишната спортна субсидия на Общината да се прелапва от два спорта – волейбол и футбол, в представителните професионални отбори на които няма май нито един жител на общината, а всички останали да съществуват с останалите стотина хиляди? И точно тези, останалите, да използваш за прокламиране на спортни успехи в бляскави мероприятия на местно ниво като това снощи. Нещо като да правиш помен с чужда пита…

***************************

Само на малко повече от 2 км по права линия на изток от мястото на голямото светско събитие от снощи, провело се под кметската егида, е другото лице на Пазарджик. И там живеят хора, макар и “бразилци” (пак по Тодор Попов). Повече от година в кв. “Ябълките” е формирано трайно локално сметище, което започва буквално от входа на СУ “Димитър Гачев”. Боклукът на практика е превзел платното на улица "Веслец", която преминава пред училището и продължава десетки метри по посока построените по програма многофамилни къщи и намиращия се след тях ресторант – гордост на един от бившите пазарджишки кметове, защото чрез него се надяваше да ограничи музикалните дейности в тази част на Пазарджик. Нещо, което май не се получи. От “Виделина” посетихме въпросното сметище в дните преди Коледа миналата година. Съдействие от нас потърси Димитър – живеещ със семейството си точно до формиралата се постоянна клоака. Той ни информира, че от година насам са сезирали и продължават да сезират всички институции, за които имат информация, че отговарят за здравеопазването и чистотата – Община Пазарджик, РЗИ, РИОСВ, ОДБХ и т. н. До момента не били получили отговор от нито една от тях и не са видели проверяващи на мястото на сметището.

А работа точно на Община Пазарджик е то да се изчисти и да не се позволи възникването му наново. Работата на останалите, които са контролни органи, пък е да принудят Общината да си свърши работата!

С очите си видяхме, че освен обикновен битов боклук върху уличното платно и прилежащите му площи, които би било пресилено да се нарекат тротоари, са изсипани купчини тор и животински вътрешности, кравешка глава, надушена от куче и каквото още се сетите. Работници с багер и камион от сметопочистващата фирма БРОКС храбро се опитваха пред очите ни да освободят от отпадъците поне уличното пътно платно.

“Сега дори да поизчистят частично, утре сутринта пак ще е същото”, ни уверяваха Димитър и още няколко души, които бяха застанали около нас. По думите им, боклуци тук изхвърлят не само “техни хора”, пристигат и камиони със строителни и други отпадъци и най-необезпокоявано ги изсипват върху асфалта или до него. “Писахме многократно до Общината, ходихме там и занесохме подписка с над сто имена, но резултат няма. Дори преди месец изпратихме клип в сутрешното предаване на национална телевизия, но в Пазарджик никой не обърна внимание”, ни споделиха още живущи в района, които твърдяха, че жилищата им са законни и си плащат местните данъци и такса смет. “Въпреки това продължаваме да живеем насред сметище и децата ровят в боклука, когато ги изпуснем от погледите си”, каза още Димитър и добави, че през летните месеци било още по-страшно заради реалната заплаха от всякакви зарази. След като никой ни няма за хора, потърсихме помощта на медиите, само това ни остава, жалват се потърпевшите и уточняват, че от Общината ги пращали в полицията, а от полицията им казали, че това не е тяхна работа, като все пак ги успокоили, че ако заснемат и им занесат кадри с камиони и каруци, изсипващи отпадъци, щели да установят нарушителите.

Ето, това е другото лице на Пазарджик – грозното, без лустро, червени килими и демонстриращи добро настроение водещи. И за да съществува то, вината е именно на управляващите в голямата бяла сграда. Които пръскат луди пари за зрелища на електората с надеждата да отклонят вниманието му от текущото положение. Вината е и на тези, които са длъжни с всички законови средства да направят така, че подобни язви в Пазарджик и 31-то села около него да не съществуват.

До момента почти два месеца по въпроса не е направено нищо, въпреки усилията на екипа на “Виделина” да върши несвойствена за медиа работа, като координира взаимоотношенията между отговорните институции… Добре е да се знае, че ако от тази клоака, разположена до българско училище, тръгне зараза, то тя няма да се ограничи само в източната част на Пазарджик...

Но нека все пак завършим оптимистично, а именно да си припомним, че надеждата умира последна. И от една страна клоаката ще изчезне благодарение на дейността на отговорните за това, а от друга – няма да ставаме постоянно свидетели на ненавременни лустросани мероприятия, провеждани, за да галят егото на няколко души, които се водят от максимата “След нас и потоп”.

****************