При посещението си в Пазарджик през миналата седмица министърът на образованието и науката Красимир Вълчев след посещението си на открит урок по “Добродетели и религии” в НУ “Васил Друмев”, на учебна практика по хлебопроизводство, лабораторна работа и дуално обучение в Професионална гимназия по химични и хранителни технологии (ПГХХТ) и след срещата си с директори на училища, учители и представители на бизнеса даде брифинг за медиите. Смятаме, че казаното от него в отговор на въпроси е важно за голяма част от нашите читатели, затова го предоставяме на вниманието им с пълния му текст:

Въпрос: Как трябва да се казва предметът, свързан с религията, в случай че се въведе като задължителен?

Министър Вълчев: Има няколко неверни неща, които се говорят в публичното пространство, може би от неразбиране, може би като целенасочена манипулация. Първото е, че ще имаме задължителен час по религия. Няма да имаме задължителен, а задължително избираем час. Този термин означава, че часът ще бъде от задължителния учебен план, но ще има възможност за избор между програми. Задължителното ще бъде час по възпитание в добро, но не и изучаването на религия в конфесионалния й смисъл. В програмата ни ще има много повече добродетели, етика, в нея ще има изучаването на религия плуралистично и недогматично, но акцентът ще бъде върху добродетели. Такива програми има в много европейски страни, ние сме заимствали опита от тях, заимствали сме опита и на български училища от свободно избираемите часове. Второто внушение е, че едва ли не свещенослужещите ще влязат в училище. Не, няма, този час ще се води от учители, квалифицирани в университетите. Говорим за изцяло светско образование, това, което предлагаме, е добродетели и религии да са две различни пътеки към една и съща цел – ценностно формиране и духовно – нравствено развитие, което е цел на всяка образователна система – освен да направи децата знаещи и можещи, трябва да ги направи и добри хора. Това е и начинът утре те да живеят в едно по-добро и хармонично общество.

Въпрос: Има ли възможност този предмет да влезе в училищата от следващата учебна година?

Министър Вълчев: Не, няма. Най-рано 2026-2027 г. за първи клас, защото е свързано с обучението на учители, става дума за началните учители, които ще поемат първокласниците. Свързано е също с учебна програма, учебници, а това цялото нещо става бавно. Точното наименование на предмета най вероятно ще бъде “Добродетели и религии”, ще доминира програмата за добродетели. В нея ще има и малко учебно съдържание, свързано с религията. Няма как да няма, защото цялата ни култура е плод на християнската цивилизация. Пак повтарям, това съдържание ще е плуралистично, недогматично, като идеята е децата да придобият нравствени, граждански, социални, културни компетентности, а не да бъдат индоктринирани. Часът по религии е най-контролираната среда, в която децата може да се запознаят в училище и да формират добродетели.

Въпрос: Да разбирам ли, че вие не допускате смесване и противопоставяне в религиозните вярвания на учениците в област Пазарджик?

Министър Вълчев: Това е един от притеснителните моменти, защото ние имаме смесени райони, но ако влезете в момента в часовете по религия, макар и свободно избираеми предмети (СИП), много училища предлагат СИП “Религия православно християнство”, както и СИП “Религия ислям” в едно училище. Децата не са станали по-антагонистично настроени едни спрямо други, напротив – станали са по-добри, по-толерантни, по-търпими едни към други. В нашите програми няма да възпитаваме в добродетелите на едната или другата религия, а в сечението между всички добродетели, така наречените общочовешки ценности, които сме възприели. Дори ми казват, че при тези условия на изучаване на религиите децата стават по-ученолюбиви или с други думи това не противоречи на познавателната функция, а я подобрява.

Въпрос: Има ли достатъчно педагогически специалисти в момента и изобщо занапред ще има ли такива, които да покриват нуждите на този нов предмет?

Министър Вълчев: Ние имаме два вида учители в системата – начални и предметници. В момента нямаме достатъчно подготвени предметници. Голяма част от СИП-овете по религия се водят от учители по философия, по история, които са придобили допълнителна квалификация “учител по религия”. Ние обаче ще започнем с първи клас и с началните учители, които преподават по всички предмети. С допълнително обучение началните учители ще могат да преподават този предмет. Те и в момента го правят по различни предмети – родинознание, български език и литература и други. Това, което ще направим с този предмет е първо да дадем фокуса върху тази част от възпитателната функция и второ да ги направим по-уверени. Българските учители са предпазливи да говорят по темата за ценностите, защото има един термин, който се нарича морален релативизъм. Не са сигурни дали някъде няма да сбъркат. От момента обаче, когато едно нещо го пише в учебната програма те ще имат тази увереност и ще го правят по-смело.

Въпрос: Бизнесът иска повече паралелки в специалности, които да обслужват регионалната икономика. Как е възможно това да стане?

Министър Вълчев: С план приема. Възложих на Регионалното управление (РУ) – Пазарджик през есента, когато започнат да правят план – приема, да се съобразят с потребностите на бизнеса. Ние имаме нужда от повече технически кадри, а техният недостиг води до затваряне на предприятия, въздържане от инвестиции и последващо спиране на производства. На 100 души у нас, които се пенсионират, идват 62-ма, които да ги заместят. Затова ние с приема, със стипендиите, с дуалната форма на обучение, с допълнително финансиране на професионалните гимназии правим така, че за насочим повече деца към професионално образование. Разбира се, в това отношение е много важно поведението и нагласите на родителите. Затова е необходимо така нареченото кариерно ориентиране, трябва да се говори с родителите, тука Общината и РУ ще направят една програма да водят децата в индустриални предприятия да виждат, че това са чисти предприятия, а не мръсните халета от едно време. В последните години най-голям е ръстът на доходите именно в техническите фирми. Ако те не растат няма да има пари за нищо и ние сме длъжни да направим всичко възможно. Смятам, че механизмите, които направихме за преструктуриране на приема, за съгласуване на местно ниво, работят, макар и не перфектно. Важно е също така да не изпускаме нито едно дете от системата, да обхванем децата още от 4-годишна възраст. Тука говорим най-вече за деца от семейства, където не се говори български и няма достатъчно отношение към образованието. Защото големият проблем на тези деца е незнаенето на български език, оттам натрупват дефицити, самоизключват се, отпадат.

Въпрос: В тази връзка за дуалното обучение. Предвижда ли се възможността за разширяване и усъвършенстване на дуалното обучение и преминаването му на по-висока степен, примерно към висшите учебни заведения?

Министър Вълчев: Ние взехме този добър опит с дуалната форма на обучение от някои западноевропейски страни, най-вече от Швейцария. То действително през първите години се разшири с големите работодатели. На тях им трябват повече ученици, инвестират в него и не се отказват. Но оттам нататък не успяхме да я разширим със средните и малките работодатели. Не успяхме, защото те не са толкова солидни финансово, не им трябват толкова кадри. Сега правим една информационна система, която да ги обединява, за да поръчат заедно. Висшето образование не се нуждае от дуална форма на обучение, защото то не готви занаятчии, а специалисти, които трябва да са пригодни и след 40-50 години за пазара на труда. Това, което обмисляме и за висшето, и за професионалното образование е редовна форма на обучение със засилена практическа насоченост. Това означава не толкова време да бъдат във фирмите като при дуалното образование, но да са там много повече, отколкото сега. Защото дори най-модерно оборудваната професионална гимназия или университет не разполага с такава техника, която да е пригодна за всички видове работни места. Обмисляме разширяването чрез редовна форма със засилено практическо обучение.

Въпрос: Връщам се към религията. Не смятате ли, че това ще утежни хорариума и освен това чух едно мнение, че новото обучение трябва да замести предприемаческите и технологичните в обучението?

Министър Вълчев: Не, ние не предвиждаме да премахваме съществуващи часове. Имаме три раздела на учебния план: Първият е задължителните часове, вторият – задължително избираемите, а третият свободно избираемите. Ние предвиждаме в началния етап да бъде за сметка на задължително избираемите часове. Това означава, че няма да се увеличава общият брой часове. Така че в началния етап имаме поле за маневреност. Нямаме, за съжаление, в прогимназиален етап, там учебният план е напрегнат докрай, няма какво да се намали. Но в начален етап сме оптимисти, че може да се допълни с един такъв час.